И ма малко по-голяма надежда да се формира нов кабинет заради Петков и Василев. Активността вероятно ще е около 50%. Традиционно всеки нов политически субект успява да мобилизира негласуващи от предишни избори, мотивирайки ги да гласуват на тези, казва в интервю за "Монитор" политологът.
Има малко по-голяма надежда да се формира нов кабинет заради Петков и Василев. Активността вероятно ще е около 50%. Традиционно всеки нов политически субект успява да мобилизира негласуващи от предишни избори, мотивирайки ги да гласуват на тези, казва в интервю за "Монитор" политологът.
- Г-н Ганев, текат два вида предизборни кампании - за парламент и за президент. Според вас президентската кампания измества ли фокуса от тази за Народно събрание?
- Всъщност темата с разпространението на COVID-19 измести и двете кампании. В този смисъл е трудно да преценим коя от двете е по-малко изместена. Иначе ние, българите, мислим политиката най-вече през личности. Избираме много повече Сакскобургготски, Борисов, Трифонов, а не НДСВ, ГЕРБ, ИТН. В този смисъл е нормално персоналният сблъсък – президентските избори, да е по-интересен. А и все пак парламентарни избори вече имахме 2 пъти тази година и малко започна да омръзва.
- Според вас изборите за президент ще вдигнат ли избирателната активност, или тя ще се сгромоляса още повече?
- Има два фактора, които ще способстват за по-висока избирателна активност на 14 ноември в сравнение с изборите през юли. Разбира се, на първо място това е съчетанието на два избора в една дата. Така например избирателят може да няма фаворит сред партиите, но да харесва конкретно някой кандидат за президент, който да го мотивира да отиде до секцията. А един път стигнал до секцията, по-вероятно е да гласуваш и на двата избора, а не само на единия. Вторият фактор е наличието на нова политическа формация, която не съществуваше през юли – „Продължаваме промяната“. Традиционно всеки нов политически субект успява да мобилизира негласуващи от предишни избори, мотивирайки ги да гласуват на тези.
- Според вас ще се стигне ли до втори тур на президентските избори и кой ще бъде на него?
- По принцип е трудно да се спечелят президентските избори на първи тур, защото за да се случи това, трябва да се изпълнят две условия – да има активност над 50% и от всички подадени гласове един кандидат да има над 50%. За последните 30 години все още нямаме такъв случай, защото или едното, или другото условие не е било изпълнявано. По-вероятно изглежда и днес да е така, като няма да се учудя и двете условия да не се изпълнят. Активността вероятно ще е около 50%, но Радев, изглежда, няма да успее да мобилизира повече от половината от гласовете в своя полза.
- Въвеждането на здравните мерки ще се отрази ли на резултатите на президентските избори?
- Старая се да съм много внимателен при такива оценки, когато нямам емпирично изследване. „Тренд“ е от този уикенд на терен и ще имаме данни в седмицата преди изборите. Но въпреки това щета за Радев няма как да няма. В продължение на повече от година президентът се заиграваше със скептицизма на тема ковид, не се ваксинира публично и дори не го казваше месеци преди да го попитат пряко. Радев назначи ковид скептик за здравен министър, разпусна националния оперативен щаб и прочее. Или по друг начин казано, президентът играеше на полусъединител с тези, които наричаме скептици към ковид мерките, ваксините и прочее. Тези хора припознаваха Радев като свой представител, а накрая се оказа, че той въведе фактически задължителна ваксинация, като задължи допуска до обществени места да става само със зелен сертификат и практически вкара локдаун за близо 80%, защото ваксинираните са само 22%. Колко ще е щетата за Радев от това решение, ще видим на изборите.
- След като Конституционният съд се произнесе по казуса с двойното гражданство на бившия служебен икономически министър Кирил Петков, това ще се отрази ли на изборните резултати на "Продължаваме промяната"?
- Част от този казус с двойното гражданство на Петков вече е консумиран. Това е вече 3 месеца тема в дневния ред и който се е разочаровал от действията на Петков, така или иначе вероятно няма да гласува за него. Би могло да има и определена щета и от конкретното решение на Конституционния съд, но не мисля, че това ще внесе кой знае колко голяма динамика в обществената подкрепа към „Продължаваме промяната“.
- Откъде идва подкрепата за "Продължаваме промяната" предвид това, че различните проучвания им дават между 2-ро до 4-то място?
- Новата формация се припознава най-вече от привърженици на т.нар. протестни партии. Грубо изглежда така - около една трета от симпатизантите на „Продължаваме промяната“ са разочаровани привърженици на „Има такъв народ“, друга една трета са избрали през юли „Демократична България“, формацията около Манолова и няколко други партии, а последната една трета са хора, които не са гласували през юли.
- На какво се дължи възраждането в подкрепата на ГЕРБ, тъй като е доста пред втория и третия?
- Тук става дума не толкова за възраждане в подкрепата към ГЕРБ, а по-скоро за надробяване на лагера на протестните партии. Партията на Борисов, общо взето, ще си постигне сходен резултат с този от юли, като е възможно леко да порасне. Но голямата дистанция с втория идва най-вече от срива на „Има такъв народ“. На негово място обаче не се появява голям конкурент на ГЕРБ, а по-скоро няколко по-малки от него – БСП, „Продължваме промяната“ и ИТН, но и трите с около 15% от гласуващите.
- След изборите ще има ли работеща коалиция и каква би била евентуално тя след двата провалени опита?
- Нищо с категоричност не можем да твърдим. Но все пак може би има малко по-голяма надежда да се формира нов кабинет, най-вече заради появата на нов играч в лицето на Петков и Василев. Спомнете си как на изборите и през април, и през юли се говореше само за „изчегъртване“ и се поставяха тежки червени линии. Днес от „Продължаваме промяната“ говорят доста по-консенсусно, без да поставят непреодолими препятствия пред евентуална управленска конфигурация.
- Кой ще е най-губещият на вота за Народно събрание?
- Това не зависи само от резултата на изборите, а и от позицията, в която се намираш в следващото Народно събрание. Може например да имаш по-нисък резултат от предишен вот, но от теб да зависи много повече заради специфичната конфигурация. В този смисъл големия печеливш и губещ можем дори да не ги видим на 14 ноември вечерта, а чак месец по-късно.
Визитка:
-Димитър Ганев е политолог, съосновател на изследователски център "Тренд"
-Доктор е по политология, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", катедра "Политология"
-Автор на книгата "Пътят към конституцията"
Монитор
