С тойността на един депутатски мандат на национално ниво падна на малко над 11 500 гласа. За сравнение, на предните парламентарни избори през април цената на мандата – т.е. колко гласа „за“ са нужни за избор на един народен представител, бе малко над 13 500 гласа. Това показа проверка на „Монитор“, основаваща се на данните с резултатите от изборите в неделя, качени на сайта на ЦИК и РИК.
Стойността на един депутатски мандат на национално ниво падна на малко над 11 500 гласа. За сравнение, на предните парламентарни избори през април цената на мандата – т.е. колко гласа „за“ са нужни за избор на един народен представител, бе малко над 13 500 гласа. Това показа проверка на „Монитор“, основаваща се на данните с резултатите от изборите в неделя, качени на сайта на ЦИК и РИК.
Цената на мандата се образува, като се разделят действителните гласове, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции и инициативни комитети, на броя на местата в парламента - 240. От данните на сайта на ЦИК става ясно, че действителните гласове са малко над 2,766 млн. Цената на мандата обаче варира в различните региони, като обикновено тя е по-висока в по-големите райони и по-ниска в по-малките.
Иначе гласовете „Не подкрепям никого“ са 35 200. Само три месеца по-рано те са били близо 48 000. Този вид гласове също се броят за действителни, но участват само в повишаване на процента на активността. Те не оказват влияние при разпределянето на мандатите за НС.
С последните промени в ИК се въведе 100% машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели в страната. Подобен бе критерият и за чужбина. За да има устройства в секция зад граница, трябваше на предишния вот да са гласували поне 300 души. Така на 11 юли бяха използвани близо 11 000 устройства.
С хартия пуснаха своя вот само избирателите в малките секции, в болници, социални домове, кораби и затвори. Така 100-процентовото машинно гласуване е довело до мащабно свиване на недействителните гласове. Сега те са едва около 9300, което е над 9 пъти по-малко в сравнение с редовния парламентарен вот напролет. Тогава недействителните гласове са стигнали малко над 86 500. През 2017-а, когато пък нямаше машинен вот, недействителните гласове са над 169 000. Те се дължат на гласуването с бюлетини. Причината – при вота с машина не може да има грешки, тъй като всеки избирател имаше право на преглед и възможност да коригира избора си, преди да натисне бутона „гласувай“. Така се оказва, че за този вот недействителните бюлетини са едва 0,33% от всички действителни гласове.
Справка сред данните от протоколите на РИК, качени на сайта на ЦИК, показват, че хартиените бюлетини са малко над 315 800. Потвърдените машинни гласове над 2,47 млн. През април тенденцията е била обратна, а това пък се дължеше на факта, че тогава избирателите имаха право да избират как да пуснат своя вот – с хартиена бюлетина или с машина. Тогава гласовете от устройствата са близо 790 000, а от бюлетините над 2,54 млн.
Най-малко недействителни гласове има в 24 и 25 РИК в София – съответно 42 и 49, което по всяка вероятност се дължи на факта, че секциите там са големи и масово се гласува с машини. За сметка на това най-много са в София-област, Бургас, Стара Загора, съответно с 429, 359 и 324. Средно недействителните гласове по райони варират около 150.
В същото време обаче машинният вот е и сред причините за рекордно ниската активност, сочени от анализаторите. Според окончателните данни, излезли вчера, тя е едва 42% (виж карето), като до урните са отишли с 568 000 избиратели по-малко в сравнение с вота преди само три месеца през април.
Справка сред данните от протоколите на РИК, качени на сайта на ЦИК, показват, че хартиените бюлетини са малко над 315 800. Потвърдените машинни гласове над 2,47 млн. През април тенденцията е била обратна,а това пък се дължеше на факта, че тогава избирателите имаха право да избират как да пуснат своя вот – с хартиена бюлетина или с машина. Тогава гласовете от устройствата са близо 790 000, а от бюлетините над 2,54 млн.
Най-малко недействително гласове има в 24 и 25 РИК в София – съответно 42 и 49, което по всяка вероятност се дължи на факта, че секциите там са големи и масово се гласува с машини. За сметка на това най- много са в София област, Бургас, Стара Загора съответно с 429, 359 и 324. Средно недействителните гласове по райони варират около 150.
Междувременно вчера ЦИК започна повторното въвеждане на данните от вота. ЦИК отчете и крайната активност, която е рекордно ниска - само 42,19% отишли до секциите
Монитор
