М асло, което съдържа 72,5 на сто мазнини, не бива да се употребява. Това е хидрогенизирано масло с лошо качество, разбито с водород. Затова не консумирайте масло с масленост под 82,5 процента, предупреждават специалистите по диететика.
Масло, което съдържа 72,5 на сто мазнини, не бива да се употребява. Това е хидрогенизирано масло с лошо качество, разбито с водород. Затова не консумирайте масло с масленост под 82,5 процента, предупреждават специалистите по диететика.
Проблемът в случая са трансмазнините – специфичен вид ненаситени мазнини, получени по изкуствен път. Течните растителни масла при хидрогенизирането се превръщат в твърди растителни мазнини – маргарини, кулинарни мазнини. От своя страна, те имат деформирана молекулярна структура, нехарактерна за природните вещества. Вграждайки се в клетките на нашия организъм, трансмазнините нарушават клетъчния метаболизъм. Хидрогенизираните мазнини пречат на пълноценното хранене на клетките и водят до натрупване на токсини, което е една от причините за болестите.
Различни проучваня върху негативните последици от употребата на трансмазнините са установили, че те влошават качеството на млякото у кърмачките. С млякото те се предават на детето, раждат се бебета с патологично ниско тегло и риск от диабет. Нарушава се и работата на простагландините, което се отразява негативно върху ставите и съединителната тъкан. Нарушава се функцията на фермента цитохром-оксидаза, който играе ключова роля в обезвреждането на химическите вещества и канцерогени. Имунитетът отслабва. Намалява нивото на мъжкия полов хормон тестостерон, качеството на спермата се нарушава. Нарушава се и клетъчния метаболизъм, което води до атеросклероза, артериална хипертензия, исхемична болест на сърцето, рак, затлъстяване и влошаване на зрението.
Употребата на хидрогенизирани мазнини намалява способността на организма да се противопостави на стресовете, увеличава риска от депресии.
Белият шлифован ориз може да се окаже опасен за здравето, ако е получен по стари технологии. Учени са установили това, проследявайки хода на болестта бери-бери. Тя е била широко разпространена в източните страни до началото на ХХ век и се е смятара за една от най-опасните. Тя поразява нервната система, което вод и до слабост, загубата на апетит, повишена възбудимост, парализа с голям риск за смърт. Често от бери-бери страдали японските моряци. През 1884 г. диетолог Т.Такаки забелязал, че заболяването може да се избегне, като се увеличат зеленчуците в менюто. През 90-те години на 19 век холандският лекар Х. Айкман открил, че болестта възниква при употребата на шлифован ориз. Той установил още, че човек може да заболее от полиневрит, ако употребява пилешко месо от птици, хранени основно с този вид ориз. Полираният ориз се получава чрез отделяне на обвивката от зърната, която има лечебно действие. След продължителна работа учените успели да отделят от оризовите обвивки кристално вещество, което съдържало сяра. Това вещество е витамин В1, тиамин, който предпазва и лекува бери-бери; липсата му в полирания ориз водела до заболяването. Тиаминът бил изследван чрез химически методи и през 1937 г. бил синтезиран. Днес го добавят към полирания ориз и бялото брашно, за да няма рискове за здравето. Независимо от това, внимавайте – купувайте шлифован бял ориз само от проверени производители.
Монитор
