П о идея на ГЕРБ бяха приети законодателни промени, с които се завишиха наказанията за домашно насилие. Това сочи доклад, изготвен от Анна Александрова, кандидат за народен представител от ГЕРБ и председател на комисията по прави въпроси в 44-ия парламент.
По идея на ГЕРБ бяха приети законодателни промени, с които се завишиха наказанията за домашно насилие. Това сочи доклад, изготвен от Анна Александрова, кандидат за народен представител от ГЕРБ и председател на комисията по прави въпроси в 44-ия парламент.
„През 2018 г. внесохме и през февруари 2019 г., приехме важни промени в Наказателния кодекс, с които предоставихме всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие, включително домашно насилие. Допълнихме квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето на лицата. Криминализирахме системното упражняване на психическо насилие, както и инкриминирахме всички форми на системно преследване“, посочва Анна Александрова в доклада.
Тя припомня, че на 6 февруари 2019 г., Народното събрание е приело промени в Наказателния кодекс (НК) на второ четене, с които се осигурява всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени, включително домашно насилие. Прие се убийство в условията на домашно насилие да се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Тогава по идея на ГЕРБ бяха одобрени изменения, според които за противозаконно лишаване на някого от свобода и за принуда да извърши или претърпи нещо, противно на волята му, в условията на домашно насилие се предвижда затвор от три до десет години. За закана за убийство в условията на домашно насилие наказанието е лишаване от свобода до шест години, подчертава Анна Александрова в доклада си.
В законодателството на повечето европейски държави се наблюдава тенденция за криминализиране на „следенето“ като конкретно престъпление и осигуряване защита за жертвите, тъй като то предполага повтарящ се начин на поведение. Според проучване от 2011 г., почти половината от държавите членки на ЕС са въвели специална разпоредба във връзка с преследването в наказателните си кодекси. Тъй като тактиките на следене са разнообразни и динамични, особено поради все по-популярните цифрови технологии, повечето от страните, които криминализират това поведение, използват широка терминология и включват неизчерпателни списъци на възможните тактики на преследване. В духа на новите европейски тенденции в наказателната политика за първи път в НК се регламентира „следенето“, заявява Анна Александрова.
Направиха се изменения в НК за криминализиране на принудителните бракове в случаите на преминаване на лицето извън страната с които да може да се осигури ефективна закрила за потенциалните жертви на принудителни бракове, които може да бъдат задължени от техните семейства да напуснат страната на пребиваване, за да встъпят в брак в страната, от която произхожда тяхното семейство. Увеличи се и наказанието за принуда за встъпване в брак, напомня Анна Александрова.
След задълбочено обсъждане с неправителствени организации Народното събрание увеличи санкциите за преодоляване на синдрома на родителското отчуждаване. Анализът на българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) показва, че той в значителна степен съответства на посочените стандарти за защита на пострадалия, но все още някои от тях не са напълно въведени, подчертава Анна Александрова.
Монитор
