0

Ч италищата у нас са на държавна издръжка – често тя е единственият им източник на средства. В настоящия момент със Закона за държавния бюджет за 2021 г. стандартът за една субсидирана (т.е. щатна) бройка за читалищата е в размер на 11 484 лева.

Читалищата у нас са на държавна издръжка – често тя е единственият им източник на средства. В настоящия момент със Закона за държавния бюджет за 2021 г. стандартът за една субсидирана (т.е. щатна) бройка за читалищата е в размер на 11 484 лева.

Тази цифра бележи 10% увеличение спрямо миналата 2020-а, когато той е бил 9990 лева (а през 2019 г. – 8375). Общият сбор субсидирани бройки, което, казано на прост език, означава колко хора работят на щат в читалищата, за цялата страна сега е 7771 (с 40 повече от предходния период). Оттук следва, че читалищата с по-голям екип получават и по-солидно финансиране от бюджета, а съвкупната сума, отделена от него за тяхната дейност за 2021-ва възлиза почти на 90 милиона лева (89 242 164 лева с точност). Тя обаче, както обикновено, се оказва недостатъчна. В особено бедствена позиция са в по-малките населени места, където в това огнище на духа свещенодейства само един човек и въпросната сума едва стига за покриване поддръжката на сградата (някои са рушащи се паметници на културата), режийни и мизерна заплата.

„Държавата е създала механизъм за годишна субсидия на читалищата и тя е всичко – ремонти, нови инструменти, костюми за съставите, книги, наеми, заплати, осигуровки, просто всичко. Без тази субсидия сме обречени по ред причини – нито сме търговски дружества, нито имаме акции в някоя фабрика и т.н. Законът дава възможност и на общините да участват в субсидирането, но това е тема за отделен разговор. А


спонсорство в такива размери е сън в лятна нощ


– дарителите вече са само на портрети“, коментира за „Монитор“ председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов – доктор по икономика и заслужил читалищен деятел. „Субсидирането на щатна бройка никога не е достатъчно. Имаше наше предложение то да се определя от обема на дейността, защото има читалища, които работят, и такива, които не работят. Някои в 15.30 ч. вече са затворени, имат само една библиотека, по някоя езикова школа и нищо друго“, допълва Тина Драмбозова, дългогодишен секретар на едно от водещите столични читалища „Пенчо Славейков 1921“ с десетки дейности, в които са въвлечени над 400 деца.

„Относно активната дейност трябва да се отбележи, че е достатъчно читалището да има само библиотека, за да кажем – това е активна дейност. Липсва каквато и да е дефиниция на „активна” дейност в нормативните документи и следователно това понятие следва да го разглеждаме в неговия литературен контекст“, опонира задочно д-р Дойнов. И обяснява: „В Закона за народните читалища са разписани основните дейности, които те следва да извършват. Но безспорен факт е, че не всяко читалище изпълнява точ в точ това, що се отнася до различните типове дейности, да не говорим, че някои от тях вече не са приложими. Не са изпълними и някои от целите на читалищата, тъй като те са на повече от един век и съвсем естествено е целите, залегнали в учредителните им документи, да са се видоизменили или просто да нямат измерима актуалност. Да кажем така: основните задачи на читалищата са две -


да поддържат библиотека и да съхраняват фолклора


Това са държавните задачи, въпреки че никой никога не е разписвал подобен текст, а е наложително“, смята Николай Дойнов. Новият закон за читалищата е приет през далечната вече 1996 г. и явно има нужда от значимо опресняване.
Тина Драмбозова очертава и друг проблем: „Ние получаваме държавна субсидия, но в Закона за народните читалища пише, че всяка община също дава отделна субсидия на читалищата – регламентирано е в закона. А от 20 години Столична община не изпълнява това нещо и ние, софийските читалища (регистрираните в СО са около 170 – б.а.), нямаме общинска издръжка за разлика от други колеги в страната. Частта, която ни предоставя държавата, не ни стига да си покрием разходите: за дейност, ток, парно, заплати... И добре че имаме много деца – събираме такси, та някак си свързваме двата края.“

„Читалищата нямат за задача да правят пари – това, което вършат, е нещо диаметрално противоположно на бизнеса. Затова ние започнахме работа по един документ с условно заглавие „Национална програма за народните читалища“, в който ще се опитаме да очертаем нови възможности за развитие на огромния потенциал, който имаме“, категоричен е председателят на съюза. Той изтъква, че читалищата


нямат финансов ресурс за новите технологии

(и именно това е тема на новия документ), но и не разполагат с достатъчно технически подготвени кадри на ниво системност. Въпреки това обаче СНЧ е започнал създаването на Детска академия по програмиране, чийто пилотен проект е поверен на първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови” в Свищов. Това е вече начало...

Мерките за безопасност по време на коронавирусната пандемия също наложиха екстремно навлизане на цифровите технологии. „Спазваме всички разпоредби по темата, вървим към ново разбиране за общуването. Но читалищата не са създадени да гледат хората през компютри. Нашата сила е в живото общуване, в докосванията, ако щете“, обобщава д-р Дойнов.

Именно заради модернизация на системата още през 2004 г. е създадена и асоциация „Съвременни читалища“ – доброволно сдружение на читалища, физически и юридически лица, осъществяващи дейности, свързани с образователното развитие на местните общности. Сред основните цели на организацията е постигането на информационно, технологично и комуникационно равенство между читалищата от различните региони в страната, което и до момента все още е в сферата на пожеланията. Една от съществените задачи е и организирането на професионално обучение, семинари, курсове, дискусии и други обучителни мероприятия, насочени към повишаване нивото на познанията и управленските умения на самите читалищни екипи, за да отговорят на изискванията на днешния ден.