С миреният и добър човек може да седне на едно място и да прояви търпение, каза пред вестник "Телеграф" художникът Павел Митков. Ето цялото интервю.
Смиреният и добър човек може да седне на едно място и да прояви търпение, каза пред вестник "Телеграф" художникът Павел Митков. Ето цялото интервю.
-Г-н Митков, вие сте първият художник у нас, който започна да води мастърклас онлайн. Какво ви провокира да направите кампанията “Рисувай против вируса - Да обезсилим вируса!”?
-На 15 март се прибрах от Прага, близо месец бях в Германия и Чехия по работа, и точно тогава се разви вълната с коронавируса. Усетих, че настроението в България е под нулата, звънейки на близките и на приятелите си, тъй като не се бях прибирал с месеци. Още в самолета реших, че като се прибера ще започна да водя битка по мой си начин със средставата, които са разрешени и това, което ми е дадено, а именно възможността да рисувам. Битка за повишаване на вибрациите, настроението, емоциите при спазване на санитарните изисквания, които се дават по цял свят. И буквално на следващия ден, 16 март, направих първия лайв. Бях заточен в старото ми ателие, тъй като беше нежелателно да присъствам 14 дни при семейството ми и затова и посветих времето си на тези лайв мастъркласове. Реших, че това, което мога да дам аз на многото публика, която имам в интернет, е безплатно. Да им покажа какво и как го правя. Оказа се, че има много голям интерес и посещаемост.
-Колко души се включиха и се включват в тези занятия?
-Между 300 и 1000 души се включват на живо, когато рисувам, като някои от видеата вече са изгледани от над 30 000 души. Минаха вече над 20 лайфа. Първо 14 дни, в които бях определил карантинния си период, и след това започнах всяка неделя да водя. В момента даже, докато си говоря с вас, рисувам езерото Бъбрека. Правя кампания, в която рисувам Седемте Рилски езера по време на Страстната седмица.
-Тоест в момента рисувате Духовният символ на България.
-Разбира се. Седемте Рилски езера са точно колкото дните на страстната седмица. Рисувам ги по надморската височина, като се изкачвате от Долното до Сълзата. Петото езеро е Бъбрека, което в момента го рисувам (бел. ред. интервюто е направено на Разпети петък). Реших, обаче, че петък и събота няма да правя лайфове във Фейсбук, защото някои от тях са свързани с музика и повдтигане на настроението, пък днешният и утрешният ден са най-тъжните дни и не са най-подходящото време да празнуваме. На сайта ми има стрийминг, камера, на която се вижда без звук какво правя в ателието си. В неделя ще довърша Сълзата.
-Как избирате темите за майсторските класове?
-Темите идваха със събуждането ми сутрин. Последната картина от карантината ми е свързана с Еньовден, защото тогава се падна 14-я ден. На този ден билките са най-лечебни и здравословни и картината беше с много дълбочина и поглед. Представляваше една долина и много билки отпред.
-Не можем да кажем в такъв случай какви ще бъдат следващите ви теми.
-Аз няма да ги продължавам, защото не е възможно 365 дни да правиш майсторски класове. Направих достатъчно и напълно безплатно. Ще продължавам всяка неделя с различни иновации, които измислям в изкуството – техники и начини на рисуване, новите неща. Публиката, която ми следи нешата, е постоянна, стабилна и рисува. Много деца гледат също. В момента е много подходящо време, защото хората като са си вкъщи и творят.
-Преди да започне кризата водехте мастъркласове във вашата галерия.
-Да, всеки петък. Имах вече подготвени такива класове с дати и в Мюнхен и Берлин. Но заради невъзможността да се пътува и с оглед на ситуацията ги отложихме за неопределен период.
-Каква е съдбата на картините? Продават ли се онлайн или им предтои да бъдат показани в изложба след обявеното извънредно положение?
-Повечето от картините, които нарисувах по време на 14-дневната карантина се продадоха, другите останаха при мен. Седемте Рилски езера не бива да се разделят едно от друго. По-големи картини са. Разбира се, има желаещи да купят по една картина от тях, но моята идея е да останат заедно. Седемте Рилски езера са една енергийна система, отговарят на седемте чакри на човека и на седемте дни от седмицата. Може би ще намеря някъде, където да ги изложа и хората да могат да ги гледат всички заедно като едно цяло.
-Как въздействат тези онлайн уроци на хората?
-Изключително мотивиращо. Аз се опитвам да отговарям на всеки един коментар, но те са стотици на ден, да не кажа хиляди. Не е винаги материалната част, която търси човек, има и една духовна и морална награда. И тя идва тогава, когато виждаш, че правиш нещо полезно за хората. Тя няма цена и не може да бъде калкулирана или купена. Доставя ми огромно удоволствие да помагам на хората и те да намират своя път и възможност да направят нещо смислено през това време на социална изолация.
-Според вас, как се отразява това обявено извънредно положение на изкуството и на културата като цяло?
-Ще ви кажа честно, според мен тази социална изолация е изключително вдъхновяваща за някои хора. За други може би е изнервяща, зависи от човека. Смиреният и добър човек може да седне на едно място и да прояви търпение. Социалната изолация не е свързана със самото изкуство, а с това какъв човек си и дали можеш да проявиш смирение и търпение. Ако си такъв, ще си намериш какво да правиш през цялото това време. В момента имаме възможност да направим някои неща, които досега просто не можехме, заради въртележката, в която бяхме. Дори да седне човек да си оправи вкъщи или подреди папките на компютъра. Лично за мен тази изолация е добре.
-Работите и с деца. Как се справяте с тази любопитна и аудитория?
-Аз не работя с деца, но сега много деца гледат онлайн и техните родители ми пращат картини и аз им отговарям какво мисля и как. Основното е, че не трябва да се критикува. Никой не е толкова голям, че да обяснява кое е правилно и кое не. Това е основната грешка на академичното образование. Всяко нещо, след като е направено, е факт и има своя смисъл и не може един човек от материя да застане пред друг и да каже – това е така, това не е така. Не е правилно, според мен. Вижте, например, Пикасо какви неша рисува. Това така ли е, на човек окото на брадата ли му е, ами не му е. Трябва да се научим да приемаме инициативата на другите хора. Това показва и какъв човек си – дали си добър или си просто хейтър. За мен вторите са форма на паразитивизъм в обществото. В момента точно тези хора страдат изключително много от социалната изолация, защото те са свикнали по някакъв начин постоянно да са сред други хора и да черпят енергия от тях.
-Какви са посланията, които предавате чрез своите картини?
-За всеки посланието е различно. Тези неща не се говорят, а се усещат с очите когато човек види една картина. Все едно да обясните дали една жена е хубава, защото пропорциите й между носа и устата са някакви. Изпадаме в буквализъм и математически формули, които не са правилни. Тя просто може да е хубава, не защото е правилна, а защото има харизма. Същото нещо е и с картината. Посланието е това, което усеща.
-Вярвате ли, че една картина може да направи реална промяна в живота на човека?
-По цял ден това гледам – как картините променят съдбата на хората. И не го вярвам, а съм в този водовъртеж от доста време.
-Има ли картина, която винаги ще помните, пазите и в която сте излял цялата си душа?
-В момента, серията със Седемте Рилски езера, която правя, е такава. В нея изливам огромно количество от душата си. Имам, разбира се, и други такива картини, които стоят във вкъщи и си ги пазя. Но тяхната сила не е в самата картина, а в емоционалното състояние, в което си се намирал, докато си ги творял. И когато това състояние се усеща на самата картина, тогава картината ти е скъпа. Нямам кой знае каква привързаност към собствените си картини. Гледам да ги реализирам просто. Имам много проекти, свързани с Академията, която създавам в момента – talant.bg. Тя е за млади таланти и изобщо за развитието на таланта на хората. Ако ме питате точно какво представляа, няма да мога да отговоря, защото просто го правя.
-Спомняте ли си първата картина, която сте нарисувал, и пазите ли я?
-Помня, разбира се. Тя беше продиктувана от картината, която стоеше в спалнята на майка ми и баща ми. Тя беше репродукция, напечатана на платно. Като дете дълго време я гледах, струваше ми се огромна тогава. Сега таз репродукция, дори избледняла, я намерихме и я сложих в моята спалня. Тя ми носи много приятни детски спомени. Тя представлява един път, който се качва нагоре и в далечината има замък и едни хора, които се изкачват по пътя. Даже единият се е изкачил вече, а другият е още в началото. Трябва да ви кажа, че като дете изключително ме впечатляваше тази картина и развивах опеределени теории – кое къде и как се случва. Днешните деца са изключително натоварени с информация, която е динамична. Човек няма желание, ако нещо не се движи или не издава силни звуци, да му обърне внимание. Докато разговорът с вътрешното ти Аз става при една статика и спокойствие. В момента това състояние, в което се намираме, е статика за целия свят. Всички имаме възможност да стоим на едно место, което значи, че имаме възможност да медитираме, както в китайското изкуство Тай Чи – трябва да останеш неподвижно и колкото по-дълго време успееш и изследваш себе си, толкова повече напредваш. Обикновено човек дълго може да остане неподвижен дълго време. Веднага започва да мърда, да се почеше. Докато изследванетоп навътре в себе си, е когато си статичен, и в момента имаме тази възможност. Ако мога да отговоря на въпроса по-горе – как изолацията се отразява на изкуството – изключително добре.
-Ваши картини са били подарявани на папа Йоан Павел II, белгийския цар Албер II, папа Бенедикт XVI, Вселенски патриарх Вартоломей, руския патриарх Кирил и други. Какво е усещането да рисуваш за папатависокопоставени личности като тях?
-Нищо целенасочено не съм правил, така се развиха нещата. Имах изложба в хотел „България“, първата година, когато на посещение у нас беше Владимир Путин на 3 март 2004 г. Тогава църковното настоятелство на храм-паметника „Александър Невски“ я откупи от мен и му я подариха. След това и други правителства са ме ангажирали за подаръци. Стремял съм се навсякъде да има българските послания като Бачковския манастир, Рилската Обител, Кирил и Методий. Все места и личности, свързани с нашата култура, история и духовност.
-В края на миналата година Летище София се сдоби със своята арт галерия Mitkov, която ще изпраща пътуващите от България. Как ви хрумна тази идея?
-Имам идеята да я преобразуваме сега и да я направим галерия, в която да могат повече хора да излагат своите картини там. Ще има възможност там да покажат своите творби и хора, които участваха в мастъркласовете. Ще видя по какъв начин да го направя, не съм го решил все още, как да направя тази галерия да бъде полезна не толкова на мен, тъй като аз имам галерии и в центъра на София, и в Чехия, в Германия планувам да отварям. В София две галерии е безмислено да поддържам, така че ще бъде под друг бранд, който ще контролирам. Искам да е галерия, в която ще се представят хората, които рисуват Светлината, такава каквато я виждаме, и българските светини.
-Ще подадете ръка на младите и талантливи художници, които се включват в класовете ви.
-Много хора имат грешна представа какво значи да ти подадат ръка. Това означава да ти подадат възможност, да се трудиш дълго време и с труда си да успееш. На мен такива ръце са ми подавани. Никъде нищо не ми е подадено просто ей така, всичко е било с много труд и съм минал през много изпитания. Всъщност това, което остава, е не успехът от постигането на нещо. Плановете, които си правим, се променят изключително динамично, не знаеш какво ще е утре. Остават, обаче, цялата битка и труд, който си положил, във вид на знания и обогатяване, което е най-ценното. Аз подавам ръка винаги. Всички хора, които работят при мен, те са млад екип, които не са на принципа да си изчислим последния час и ден какво сме свършили, а са хора, които са готови ден и нощ да правят нещо в името на кауза, за да успеем и пробием. Българите, колкото и да сме талантливи в областта на изкуството, много малко, да не кажа никой, не е пробил в света по начин, по който го е направил един Салвадор Дали или Пикасо. Ние нямаме световноизвестен български художник. Всички сме световнонеизвестни, включително и аз след толкова изложби. Помня, когато Вежди Рашидов стана министър, той точно това каза, че трябва държавата да застане зад някои имена и по този начин да пробием и да направим нещо, подкрепяйки се всички. В България това не е лесно и аз го разбирам защо не става. В момента, в който застанеш зад един, веднага активираш 10, които питат „А, защо не аз“. Защото просто се иска труд. Аз ще дам на хората да се трудят, което не е подаване на ръка, а е отваряне на врата.
Монитор
