0

П роф. Красимир Спасов отново посяга към една своя любима и вероятно много лична тема: разкрепостяващият бунт на младите през 60-те и неговото постепенно „спихване“ с годините и смяната на поколенията. След като преди 8 сезона именитият режисьор напълни Арденската гора от Шекспировата комедия „Както ви харесва“ с хипита, които след кратката еуфория на свободния живот се върнаха към охолното битие на своите родители, сега, пак в театър „Българска армия“, той разглежда тези проблеми още по-безкомпромисно чрез един съвременен текст: „Love,Love,Love” на нашумелия, едва 39-годишен британски драматург Майк Бартлет.

Проф. Красимир Спасов отново посяга към една своя любима и вероятно много лична тема: разкрепостяващият бунт на младите през 60-те и неговото постепенно „спихване“ с годините и смяната на поколенията. След като преди 8 сезона именитият режисьор напълни Арденската гора от Шекспировата комедия „Както ви харесва“ с хипита, които след кратката еуфория на свободния живот се върнаха към охолното битие на своите родители, сега, пак в театър „Българска армия“, той разглежда тези проблеми още по-безкомпромисно чрез един съвременен текст: „Love,Love,Love” на нашумелия, едва 39-годишен британски драматург Майк Бартлет.

За ролите професорът се е спрял на съвсем млади актьори. Симеон Дамянов и Ели Колева се превъплъщават доста успешно в своите герои Кенет и Сандра от късното им тийнейджърство до предела на старостта. Бернарда Береану и Тигран Торосян са техните пораснали деца, а Асен Кобиларов е Хенри – по-големият и по-улегнал брат на Кен.

Комедийната драма „Любов, любов, любов“ е всъщност

семейна история

която чрез чувствата на персонажите говори за настроенията в обществото. Тя започва в забележителната 1967-а, предшестваща студентските вълнения, революционизирали и променили света – вероятно не е случайност, че Кенет и Сандра са студенти в Оксфорд. Започва с музиката на „Бийтълс“, марихуаната, отхвърлянето на родителския авторитет, либералния сексуален живот, разговори за войната във Виетнам – но без политика и резоньорство, а с онова, което е в заглавието и сърцевината на спектакъла. Който в последната си част неминуемо стига до драмата на днешното поколение – наследниците на „децата на цветята“. За разлика от своите родители – самоуверени, енергични и достатъчно преуспели в социалната надпревара, те са изпълнени с фобии, депресирани, невиждащи смисъл, взрени в телефоните си, недоволни и уплашени от живота. Те са първото поколение в най-новата история на Запада (и не само), което е

по-бедно от своите родители

и разчита на тяхната помощ – факт! Днес всички имат много по-малко от това, което са имали родителите им на същата възраст. А Брекзит все още е само далечно предчувствие (пиесата е от 2010 г.). Къде са сбъркали хората от 60-те, съучастници в духовното разкрепостяване и икономическия бум? „Вашето велико бунтовно време?! Какво самодоволно шибано самочувствие. Вие не сте променяли света, купували сте го... Какви позиции сте имали? Мир? Любов? Дрън-дрън! Нищо друго, освен да можете да правите каквото си искате“, ще ги обвинят обременените им деца. Но това няма да ги разклати...

„Една пиеса за взаимоотношенията между деца и родители и това как те се променят, подобно на музиката, модата, идеалите през епохите..., докато само едно нещо никога не се променя – любовта”, категоричен е режисьорът проф. Красимир Спасов.