Н а 84-годишна възраст отлетя от този свят големият български поет Любомир Левчев – най-изтъкнатият лирик от така нареченото „априлско поколение“ в изкуството. „Почина баща ми Любомир Левчев (1935-2019)“, лаконично сподели мъката си в своя профил във Фейсбук синът му, поетът Владимир Левчев.
На 84-годишна възраст отлетя от този свят големият български поет Любомир Левчев – най-изтъкнатият лирик от така нареченото „априлско поколение“ в изкуството. „Почина баща ми Любомир Левчев (1935-2019)“, лаконично сподели мъката си в своя профил във Фейсбук синът му, поетът Владимир Левчев.
Стотици съболезнования във Фейсбук само за няколко часа изказаха на семейството творци и обикновени почитатели на поезията на Левчев. „Поет, чиито стихове тихо и неусетно проникват в душата ти! Левчев – отдавна неговите стихове са безсмъртни!“, „Светът сякаш става по-тесен като толкова светли души една след друга отлитат и ние осиротяваме!“, „Помня младежките си вълнения от стихосбирките на Любомир Левчев!“, „Един от най-големите поети и интелектуалци на нашето време!“ са само няколко от отзивите по повод тъжното събитие, които обобщават значението за българската култура на този забележителен човек и мъдрец.
Любомир Левчев е починал в болница в сряда, уточни за БТА председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. Сбогуването с поета ще бъде в събота от 10 до 12 ч. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където е естественото място за преклонение пред делото на един забележителен майстор на словото, а по-късно той
ще бъде положен в Алеята на творците
в Централните софийски гробища.
„Загубата на Любомир Левчев е загуба на творец от тежката кавалерия не на българската, а на европейската поезия и култура. Изключително, световно име! Той превърна „социалистическата“ поезия в съвременна модерна поезия. Знаех за всичките му разочарования, но той си остана достоен човек, за разлика от мнозина, които демонстративно се „пребоядисаха“ след промените. Бях щастлив, че бях негов приятел“, сподели за „Монитор“ председателят на Парламентарната комисия по културата и медиите Вежди Рашидов, когото дългогодишна дружба свързва с поета. „Дълбоко вярвам, че времето на чалгата ще отмине и стойностните личности като Любомир Левчев ще са сред тези, които ще моделират мисленето на новите поколения“, подчерта Рашидов.
„Във второ отделение, когато се опитвах да пиша първите си стихове, не знаех какво е стихотворение, но знаех кой е Любомир Левчев. Това говори за мащаба на неговия авторитет в онези години. Ако децата му Владимир и Марта са загубили баща, то ние, българите, изгубихме един от най-големите си поети“, сподели за „Монитор“ издателката Божана Апостолова, чието издателство „Жанет 45“ през 2014 г. отпечата последната му стихосбирка – антологията „В невидимата кула“, събрала най-въздействащите образци от любовната лирика на забележителния поет. Божана Апостолова призова да си пазим, четем и ценим поетите, а не да ги захвърляме в задния двор на живота, както често се случва в последните години. „Те са
духът на нацията
който ни доближава до оная световна сила, наречена култура“, изтъкна тя.
Любомир Левчев е роден на 29 април 1935 г. в Троян. През 1953 г. завършва гимназия в София, а през 1957 г. библиотекознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски". От 1950 г. се занимава с журналистическа дейност, като за първи път печата във в. „Народна младеж“. Сътрудничи на в. „Стършел“, на сп. „Младеж“, участва в сборниците „Смяна“ и др. От 1957 г. до 1958 г. работи като литературен консултант във в. „Народна младеж“ и като редактор в Българското радио. Във в. „Литературен фронт“ е редактор от 1962 г. до 1968 г. и главен редактор от януари 1970 г. до 8 юни 1972 г. От 1 юли 1975 г. до 26 декември 1979 г. Любомир Левчев е първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура. Десет години е на поста председател на Съюза на българските писатели – от 25 декември 1979 г. до 11 март 1989 г. През това време е идеолог на интернационалните литературни форуми в София „Мирът – надежда на планетата“, създаващи международна видимост и контакти за родните творци на словото. През 1981 г. основава сп. „Факел“, а от 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“.
Любомир Левчев е от „априлското поколение“ поети, утвърдени през 60-те години на ХХ век. Първото му стихотворение „На пост“ е отпечатано през 1950 г., а 7 години по-късно излиза и първата му стихосбирка „Звездите са мои“. Автор е на повече от 75 книги, които са преведени на различни езици и издадени в над 40 страни. Освен на многобройни стихосбирки Любомир Левчев е автор и на поредицата „Романи от спомени“: „Убий българина!“ (1988), „Ти си следващият“ (1998) и „Панихида за мъртвото време“ (2011), които събират житейската му история. Той е сценарист на филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“, „Поетическото изкуство“, както и на текстовете за песните „Да те жадувам“ на рок група „Сигнал“, „След любов“ на Борис Гуджунов, а стихотворението „Без сълзи“ („Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години, на двадесет години. И колко е лесно да бъдеш разлюбен...“) стана особено популярно като песен в артистичното изпълнение на Стефан Данаилов.
Въпреки членството му в БКП преди 1990 г. и избирането му за депутат от VІ до ІХ Народно събрание, той се отдръпва от политиката и заявява: „Днес
хората се отвращават от политиците
защото виждат у мнозина само алчност, лицемерие и несправедливост“. Поетът намира спокойствие от градската суета в родопското село Полковник Серафимово, където се зарежда с енергия и пише произведенията си, но никога не престава да се интересува от случващото се в българското общество.
Любомир Левчев е носител на множество престижни български и международни отличия и награди, сред които Златен медал за поезия на Френската академия и звание „Рицар на поезията“ (1984), на орден „Стара планина“ І степен (2006), на националната награда „Хр. Г. Данов“ за цялостен принос в българската книжовна култура (2008), на приз от американската фондация „Уилям Мередит“ (2013) и мн. др.
Президентът Румен Радев е изразил съболезнования на семейството, близките и колегите на Любомир Левчев. „Богатото творчество и безспорният авторитет на Любомир Левчев – обичан поет и значим обществен глас, оказаха значително влияние върху редица поколения. Талантът и мъдростта му вдъхновяваха и респектираха. Даваха увереност, че овладяната сила на словото е незаменима духовна величина“, заявява държавният глава.
„С невероятната си дарба на фин талант и познавач на думите Любомир Левчев бе сред орисаните от Съдбата творци, които с лекота създават шедьоври и с фантазията си дават форма на най-съкровените човешки мечти... Покланяме се дълбоко пред човека и твореца, запазил в сърцата на всички, до които се е докоснал, скъп спомен за една духовно богата и светла личност“, казва се в изявлението на Министерството на културата.
Монитор
