0

В село Войвода, Шуменско всички са свързани със земеделската работа.

От зърнени култури, през трайните насаждения от череши до ябълки и грозде, после пчеларство и лавандулови полета.

В сезона на черешите се срещаме с трима от земеделските производители, които имат пълни със завързал плод градини.

В село Войвода, Шуменско всички са свързани със земеделската работа.

От зърнени култури, през трайните насаждения от череши до ябълки и грозде, после пчеларство и лавандулови полета.

В сезона на черешите се срещаме с трима от земеделските производители, които имат пълни със завързал плод градини.

Първият е Талиб Талиб, който е само на 34 г., лесоинженер. Неговата градина се е ширнала между два от хълмовете около селото. Черешите са подредени като войници, белнали са стъбла, а клоните им са натежали от плод в очакване на сезона.

Талиб

Талиб Талиб е земеделец първо поколение и още като ученик в гимназията от стипендията засадил първите 5 дка биочереши, които отглеждал 5 г. Днес има 90 дка насаждения, които гледа конвенционално и още 500 дка зърнени култури. Талиб разказва, че обича земеделската работа и я работи като хоби, в събота и неделя и след работно време.

Отглеждам от ранните сортове Ван Бинг до късните Сънбърн и имам плододаване от края на май до началото на юли. Как се справям ли? С добро планиране и много работа. Планирам си добивите още през септември предишната година, защото работата с прекупвачите е трудна, процесът е безкраен. Част от дейностите са механизирани, а беритбата, е ръчна. Като започне черешоберът идват работници от всички съседни села в района чак до Венец и Каолиново, цели семейства. Като почне кампанията тука става като на панаир – със сладоледаджии и скара, смеем се, разказва Талиб.

Договори

Талиб Талиб работи с еднодневни трудови договори. На някои от берачите им осигурява или покрива транспорт, като плаща за обрана продукция. Тази година не вярва реколтата да е по-слаба от миналата. Проблемите с работната ръка не са новост за никого, според него. Има хора, които започват в 5 часа брането, има други, които в 10 часа казват, че изкараното дотук им стига и си тръгват. Остатъкът до надницата по еднодневния договор го поемам аз, споделя Талиб Талиб.

По-голямата част от продукцията реализира на кооперативни пазари за прясна консумация в региона – Шумен, Варна. Пазарите сам си ги е разработвал в продължение на години. Прекупвачът е един за региона и общо взето диктува условията. Ние сме малък пазар и малък производител, всичко зависи от реколтата в Турция, Гърция и Италия. Изкупната цена я научаваме един ден преди да започне беритбата, а като дойде време за предаване на стоката винаги има отбив поради някаква причина. Да не говорим за разплащането, то се проточва във времето с месеци. Така накрая стигаме до 90 стотинки/кг, казва Талиб.

Юсмян

Юсмян Али е фермер с 45 г. стаж в земеделието. След ликвидацията създава свое стопанство. Той разказва, че черешите от село Войвода са били много известни с качеството си. Не случайно през 90-те години тук в селото беше цехът за компостиране на черешите на италианеца, а днес се намира в с. Катуница, разкрива любопитни факти за овощарството от най-новата ни история стопанинът. Първата градина на Али е била 15 дка, а след това засажда още 20 дка. Четири сорта череши бере – от 25 май до 30 юни. Понякога е имал добив от 2 тона от дка, миналия сезон са постигнали по 1 тон от декар. Качествените череши ги пласират на борсата във Варна, дори в Румъния, а останалата част е за преработка. Всеки ден следя културите – от какво имат нужда, как се развиват. За тези 30 години мога да си преброя часовете сън – всичко преминава през моята глава, всички длъжности ги съвместявам аз. Ето, че и синовете са включени равноправно в стопанството и всички дейности, така им предавам знания и бизнес, споделя радостта си бащата. Доволен съм, че се интересуват и занимават със земеделие, не са по чужбина, те се оправят с техниката, а тя е сериозна инвестиция - и показва модерните машини в стопанския двор навън. Освен черешите Юсмян гледа и 1200 дка зърнени култури и показва от прозореца терасите с ореховите градини под могилата, които отглежда по биологичен начин.

Ловец и фермер

Къде ли не обикалях през годините и работих – Румъния, в Германия, в Англия бях, разказва 34-годишният Ведат Ведатов. Накрая се връща в България и създава своето стопанство. В него обаче на първо място са пчелните кошери, после е ловната страст на Ведат и малка черешова градина. Доволен е от добива - 16 тона общо са извадили през 2019 г. Ниската изкупна цена все е проблем тук, но така е, ние сме малки производители, а почти половината се плаща на работника, споделя младият стопанин. Очакват тази година да е още по-добра от миналата. Настъпи ли времето на черешите, селото се превръща в малък панаир. Ние нашите 8 декара ги обираме за 7-8 дни, не можем да си поемем въздух, за сън да не говорим. Работниците идват в 5 часа и започва деня – с врява и разправия за „по-добра череша”, за маси, за касетки, за какво ли не. А хората берат – имам работници, които за ден набират 280-300 кг череши. При офанзивата цялото ни семейство е на разположение – майка прави кафе в 10 часа, сладоледаджията е тук специално за тях, трябва всичко да се наблюдава, даже да не се карат. За 30 работници мобилизирам още 10-ина приятели да помагат и наблюдават. Пласирам само на едро и съм спокоен за сега. Тази година очаквам около 10 тона и, надявам се, по-добра цена, казва Ведат.

Плановете са му да си направя капково напояване към градината, че тук сушата е проблем. От скоро се захванал и със зърнени култури, искал да се пробва дали може да се справя и с това.