0

П левелите конкурират фасулевите растения по отношение на светлина, водопотребление, хранителни вещества и влошават количеството и качеството на произведената продукция. Установено е, че при оптимално торене с фосфорни и азотни препарати при заплевеляване добивите могат да бъдат редуцирани със 70%, като на всеки 1 кг/дка плевелна биомаса съответства намаление на добива с 0,38 кг/дкa.

Плевелите конкурират фасулевите растения по отношение на светлина, водопотребление, хранителни вещества и влошават количеството и качеството на произведената продукция. Установено е, че при оптимално торене с фосфорни и азотни препарати при заплевеляване добивите могат да бъдат редуцирани със 70%, като на всеки 1 кг/дка плевелна биомаса съответства намаление на добива с 0,38 кг/дкa.

За преодоляване на вредното действие на плевелната растителност са разработени интегрирани системи за борба с плевелите, в които освен хербицидите са включени агротехнически и организационни мероприятия за борба. Това са основна и предсеитбена обработка на почвата, механизирани и ръчни окопавания, сеитбообращения, профилактични мерки и др.

Редуване

За да се избегне получаването на резистентност на плевелите към хербицидите, прилагани при фасула, от правени в България опити е установено, че при редуване на фасула с домати става смяна на прилагани хербициди, което повишава тяхната ефективност и възпрепятства получаването на резистентни плевели към тези хербициди. Отглеждането на фасул след ориз улеснява борбата с плевелите и се подобрява почвената структура.

Широки междуредия

За да се проведе най-пълно борбата с различните групи плевели, се препоръчва при фасула да се прилагат интегрирани системи от почвени и листни хербициди. За борба с едногодишните плевели (житни и широколистни) най-подходящи са хербицидите базагран и фузилад в дози 0,2 – 0,25 л/дка, приложени във фаза 2-ри - 3-ти същински лист на фасула.

Препоръчват се системи от хербициди и обработки за борба с плевелите при отглеждане на фасула на по-големи междуредови разстояния.  При използването на почвени и листни хербициди, съчетани с 2 или 3 механизирани окопавания, се получава най-силен ефект срещу плевелите. Велев Б. (1981), Порязов И. и др. (1984), Бахариев Д. и др. (1992) са разработили система от хербициди, която се прилага при отглеждане на фасула на тесни междуредия, при която е възможно да отпаднат напълно ръчните и механизираните окопавания през вегетацията на културата.

Най- опасен е бактерийният пригор

Зеленият фасул се напада от много болести, но най-голямо значение за България имат бактериозите, антракнозата и кореновото гниене. От бактериозите бактерийният пригор (Xanthomonas campestris pv. Phaseoli Smith) е  икономически най-важното заболяване по фасула. Наред с него навсякъде е разпространен и ореоловият пригор (Pseudomonas syringae pv.phaseolicola).

Засетите при неблагоприятни условия за отглежане на фасула семена могат да загинат още в самото начало от т.нар. кореново гниене - загиване на пониците (Pythium ultimum), черно кореново гниене (Thielaviopsis basicola), сухо кореново гниене (Fusarium solani f. Phaseoli), ризоктонийно гниене (Rhizoctonia solani), антракноза (Colletotrichum lindemuthianum) и др. Бактерийният пригор се проявява по всички части на растението. Ако е засято заразено семе, една част от кълновете и пониците изгниват и не поникват, а от друга част израстват растения, чиито котиледони са с воднисти (мазни) с неправилна форма петънца. Някои от семеделите остават слепени, наричат ги "змийски глави". В сухо време заразените котиледони окапват и болестта се ограничава. Но при влажно време или изобилна роса заразата преминава върху листата. По тях се появяват големи тъмнокафяви петна, оградени с лимоненожълт пръстен. Петната са полупрозрачни (мазни). Силно засегнатите листа пригарят и окапват. По стъблата се развиват продълговати тъмнозелени петна, които по-късно стават червено-кафяви. Когато фасулевите растения образуват генеративните си органи, пораженията от пригора  се появяват на междувъзлията, образуващи пръстен, който затруднява по-нататъшното плодообразуване.  Бактерията се предава чрез заразените семена. Тя живее до 6 години, а в семето се запазва до втората година.

 

Растителна защита с медни фунгициди 

Въпреки че няма официално регистрирани продукти за борба с бактериозите по фасула, химическите мерки могат да включват преди всичко медни фунгициди за предпазно пръскане – няколко третирания през 7 дни. Ако има валежи, третирането се прави възможно най-скоро. Първото пръскане  се провежда във фаза несъщински листа, а последното -  преди узряването на бобовете. Могат да се използват някои от фунгицидидите:  Шампион ВП - 0,2%, Фунгуран ОН 50 ВП - 0,3%, Косайд -  0,3%, Купроксат ФЛ – 0,3%, или Дитан М-45 - 0,2%. Бордолезовият разтвор действа депресиращо на растенията, затова не се препоръчва. ПРЗ се използват след консултация с агроном, специалист по растителна защита.