Т ой е роден в Бургас, край морето, но от 3 десетилетия е пуснал котва в столичния театър „София“. В първи курс във ВИТИЗ неговият професор Николай Люцканов му предрича: „Ти цял живот ще играеш Ромео и Хамлет“, но още след 2 години младокът го опровергава с характерната роля на китайче от спектакъла „Зойкината квартира“ по произведение на Булгаков. Точно това превъплъщение му отваря вратите на общинската трупа, където се явява на конкурс за актьори уж като спаринг-партньор на свой колега. Харесват го и ето – Пламен Манасиев вече е на прага на своя 31-ви творчески сезон там. И е един от стълбовете в репертоара.
Той е роден в Бургас, край морето, но от 3 десетилетия е пуснал котва в столичния театър „София“. В първи курс във ВИТИЗ неговият професор Николай Люцканов му предрича: „Ти цял живот ще играеш Ромео и Хамлет“, но още след 2 години младокът го опровергава с характерната роля на китайче от спектакъла „Зойкината квартира“ по произведение на Булгаков. Точно това превъплъщение му отваря вратите на общинската трупа, където се явява на конкурс за актьори уж като спаринг-партньор на свой колега. Харесват го и ето – Пламен Манасиев вече е на прага на своя 31-ви творчески сезон там. И е един от стълбовете в репертоара.
Отскоро синеокият брюнет репетира с проф. Пламен Марков „Вечерята“ – драматизация по известния роман на холандеца Херман Кох. Световната литературна критика твърди, че никое посещение на ресторант няма да е същото, след като сте прочели книгата. Вероятно – и след като гледате представлението, в което героят на Манасиев ловко ще дърпа конците на останалите и ще накара дори виден политик да се разприказва. Неговият шеф на салон в луксозен ресторант е изпечен манипулатор: той е спояващият механизъм, който контролира миниатюрното общество в историята и до голяма степен движи действието в желана посока, променяйки съдби. Въпросният Тонио е събирателен, универсален образ, обединяващ персонажа от романа с побратимите му от 3-те филма по произведението – холандски, италиански и американски. „Много вкусна роля. Но не бих се сравнявал с този типаж. Аз съм по-скоро добър слушател, блазня се да кажа, че умея да разговарям с различни хора на различни теми по различен начин. Манипулативността и боравенето с характерите на другите обаче са ми чужди, ето защо ми е интересно да вадя от себе си неща, за които дори не съм подозирал, че съществуват“, доверява актьорът. Премиерата на спектакъла е закована на 22 октомври и екипът е на педали, защото „Вечерята“ има покана
да участва в кино-литературния фестивал CineLibri
като първа театрална постановка в програмата му.
Предвидено е и връщането на още едно подобно заглавие в афиша – „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, която с него спечели конкурса на театър „София“ за съвременна българска пиеса. От екипа, в който Пламен Манасиев пак е един от главните мотори на случващото се, дори се шегуват дали зрителите няма да се объркат от толкова възможности да „вечерят“ в бялата мраморна сграда. В „Покана...“ хапката и глътката са съвсем реални: котлети с пастет, праскови от компот, сок от боровинки – осигурява ги партньор на театъра в лицето на съседен ресторант и в интерес на истината всичко е доста вкусно, уверява Манасиев. Той самият се подкрепя стабилно и в комедията „Алонсо“ от Щефан Фьогел. „Там за много кратко време трябва да изям цяло бутче. Имах известна непоносимост към пилешкото, а благодарение на спектакъла тотално го премахнах от менюто си. След края му не искам да си помисля за месо изобщо. А покрай озвучаването на кулинарното шоу на Джейми Оливър като че ли понамразих цялата кулинария, от рецепти вече ми е дошло до гуша“, не крие актьорът, който е и емблематичен глас в дублажа. Той не спазва специален хранителен режим, но си представя какво изпитание за веганите би била подобна сценична задача. Още не се знае как ще е решен във „Вечерята“ въпросът с консумацията, Пламен обаче допуска, че пак ще е с истински деликатеси, защото по автор блюдата са доста „префърцунени“ и няма как да се стои с празни чинии.
Ако зависеше от него, артистът би поканил на вечеря и приятен разговор Ал Пачино, когото обожава. „Имал съм шанса през годините да се срещам и да общувам с колеги с богата кариера в световното кино. И съм открил за себе си, че колкото по-големи са, колкото повече са направили и могат, толкова по-обикновени и земни хора са. Когато достигне такова ниво човек като че ли надскача егото си“, отбелязва той и дава за пример прочутия Джон Савидж от мюзикъла „Коса“. „През далечната 1992 г., когато правех първите си стъпки в киното, имаше проект той да се снима в български филм. Беше първият актьор от такава величина, когото видях пред себе си, и осъзнах, че е най-смиреният, най-нормалният човек, с когото можеш да говориш за всичко. Когато друг американски колега направи връзката и ми предложи да ме запознае с него, реших, че е полудял.
Аз съм изгледал „Коса“ над 30 пъти
и имах чувството, че ще припадна“, връща лентата Манасиев и продължава: „За мен той е сър Джон Савидж! Очаквах да видя исполин, защото човек така си изгражда кумирите, а изведнъж се оказах пред един доста нисичък, вече понапълнял, леко позастарял, но изключително симпатичен мъж, който започна разговор, сякаш досега сме били неразделни. Той просто не можеше да повярва какво влияние е имал филмът у нас още преди промените...“. В символичната листа на поканените от Пламен Манасиев могат да влязат още Рой Шайдер, Рей Лиота, от които също е с отлични впечатления. Останалите места до бройката 12 в една хипотетична тайна вечеря ще бъдат попълнени с наши актьори. „Бих събрал български колеги за няколко тайни вечери. Смея да се похваля, че не съм имал проблеми с никого и винаги имаме какво да си кажем. Пазя красиви спомени от всички репетиционни процеси, от всички снимачни периоди“, категоричен е асът на театър „София“. Включително и от най-скорошните – за филма „Диви и щастливи“ на Мартин Макариев и биографичната лента на режисьора Георги Костов за банкера Атанас Буров, която е в постпродукция. Там Манасиев ще влезе в униформата на американски офицер. Надява се скоро и с приятелите си от сериала „Под прикритие“ да се съберат пред камерата за нов сезон – начинание, за което към момента се информира единствено от пресата.
На сцената Пацик, както нежно го наричат дамите в театъра, си е партнирал с някои от най-красивите ни актриси и продължава да го прави: с Лилия Маравиля, Стефания Колева, Бойка Велкова, младата Симона Халачева... Най-дългата му професионална връзка безспорно е с Лилия. „Откакто тя влезе в театъра ни, почти във всяка постановка бяхме двойка. С нея буквално сме живели в театъра. Беше се стигнало дотам, че когато ми трябваше официален костюм за събитие, съпругата ми ме съветваше:
Отскочете между две репетиции Лили да ти избере
смее се чаровникът. Манасиев и Маравиля разчитат един на друг, познават и кътните си зъби и са били рамо до рамо и в приятни, и в много тежки ситуации. Най-тежката е, когато трябва да изкарат премиера на „Целувката“ с почти 39 градуса температура и двамата, а са единствените участници в спектакъла. Но се справят.
Жената до Пламен Манасиев извън театъра е именитата арфистка Илиана Селимска, дъщеря на живата оперна легенда Асен Селимски. Запознава ги състудентката на Пацик Ани Вълчанова. Възпитаниците на проф. Люцканов поливат края на първия семестър в „Прага“, а тя е поканила и своя приятелка от Консерваторията. В момента, в който казва „А, ето я, идва“, Пламен машинално обръща поглед към сградата на Академията и сред толкова хора пред нея очите му фиксират едно определено момиче. След минута точно то се доближава до масата им, а той не смее да вдигне глава. Но от дума на дума... вече 32 години са заедно, женени са от 25. Синът им Асен е журналист, натрупал е стаж в няколко телевизии, а от седмица е репортер в сутрешното предаване на Жоро Любенов по БНТ. Стои добре на екран – като баща си...
Монитор
