Д жингъл белс, джингъл белс, мили мои. Чувате ли вече коледните камбани? На мен главата ми дрънчи вече цял месец. Имам чувството, че е Коледа поне от ноември – моловете пълни с народ, коледна украса се вее по улиците, а реалити форматите един по един окапват като круши.
Джингъл белс, джингъл белс, мили мои. Чувате ли вече коледните камбани? На мен главата ми дрънчи вече цял месец. Имам чувството, че е Коледа поне от ноември – моловете пълни с народ, коледна украса се вее по улиците, а реалити форматите един по един окапват като круши.
Ето от събота се вълнувам като дете какво се случва във „Фермата“. Гледам, че и вие четете – Веселка щяла да си инвестира пари в бизнес, пък кръв се ля, пък радост и сълзи. Балканска радост. Докато течеше финала се замислих – то нашия живот отдавна си е едно риалити. Като почнеш сутрин със сближаването по задръстванията, минеш през интимно близките срещи в градския транспорт и супермаркета и накрая се чучнеш пред Фейсбука да зяпаш кой какво е сготвил, какви чорапи е оплел (купил) за милото и кой е извадил яка снимка от далена дестинация.
И понеже в главата ми дрънчат камбаните, а и съм малко мързелива напоследък – имам идея. Мили хора, обръщам се към вас с молба – пращайте ми историите си от Коледа. Пишете ми писма, пращайте снимки, клипове, вицове, приказки, а пък добрите хора от „Монитор“ ще ги публикуват. Всеки ден.
Значи, много е просто – пишете на agency@monitor.bg или ни намирате във Фейсбук страницата на „Информационна агенция и вестник „Монитор“. И там започвате да ни заливате с коледни истории. А ние ще се смеем с вас и ще ги споделяме с другите – и те са се радват на народното творчество.
Това е от мен засега, отивам да купя боб от Женския пазар, че тази година ще се уча да правя коледна трапеза като съседката Мичето, дето моя убостник я хвали като за световно.
А вие не ни жалете и ни пращайте писма – изобилие да се чувства!
Монитор
