З дравейте, българи!
My name is Конан Дъфи и съм бивш британец, който these days живее в България. If anyone е чел и друг път моите истории, знае че винаги държа да introduce myself, и да спомена, че съм влюбен във вашата страна и затова редовно я обикалям и събирам печати от 100-те Национални туристически обекта. Този път искам да Ви разкажа една история не за България, а за Великобритания. Тази история не съм я преживял аз, а моята баба.
Здравейте, българи!
My name is Конан Дъфи и съм бивш британец, който these days живее в България. If anyone е чел и друг път моите истории, знае че винаги държа да introduce myself, и да спомена, че съм влюбен във вашата страна и затова редовно я обикалям и събирам печати от 100-те Национални туристически обекта. Този път искам да Ви разкажа една история не за България, а за Великобритания. Тази история не съм я преживял аз, а моята баба.
Баба ми Виктория е родена в годината на обявяването на края на World War II, и неслучайно моят прадядо Патрик (наследник на древен ирландски род, който кой знае защо е верен поданик на Короната) решава да я кръсти така именно в чест на победата. It could be worst, можеше да я кръсти примерно Уинстън if you know what I mean.
Когато my beloved Nana е едва на 7-години се ражда нейната сестра - Елизабет. Няма да повярвате, но малко по-рано през същата година за Кралица на Великобритания е провъзгласена Queen Elizabeth II. Историята, която искам да ви разкажа се случва през същата тази remarkable 1952г. В този период UK се опитва да се възстанови от войната, да премине в плавен преход на деколонизация и да запази мощната си икономика минавайки към пълна индустриализация. Поради тази причина основната част от висококачествените антрацитни въглища в родината ми са били предвидени за износ в чужбина, а за местното население остават достъпни, по-евтините и по-некачествени лигнитни въглища. Които, обаче са по-богати на сяра. Освен това голямото увеличаване на потребление наелектричество в Лондон довежда до нуждата от отваряне на нови електрически централи, които също работят на въглища. През същата година в Лондон е проведена и мащабна реорганизация на градския транспорт, като електрическите трамваи са заменени с дизелови автобуси.
Зимата на 1952г., обаче в Лондон се случва да е особено студена. More specific, на 4 декември антициклон обхваща небето над британската столица. Темепературите рязко падат, хората започват да горят повече въглища, за да се стоплят, а атмосферните условия предизвикват температурна инверсия – много студен и застоял въздух на високо буквално затиска топлият и пълен с пушек въздух отдолу по улиците на града. В рамките на 4 дни Лондон е затворен като под похлупак, под който въздухът не се движи и се образува мъгла. Тази мъгла е жълтеникава на цвят и съдържа втечнена сярна киселина. Само за 4 дни в Лондон са регистрирани 4 хиляди смъртни случая, а през следващите месеци умират още 8 хиляди души, като според изследванията над 100 000 жители на града са получили здравословни проблеми в следствие на този период останал в историята като Great Smog of London.
За баба ми Вики, тези дни не са били толкова тежки, колкото звучат днес, когато имаме информация about it. В началото на декември тя като всяко 7-годишно хлапе е бързала да се прибере от училище, вълнувала са е от това каква коледна украса ще приготвят в къщи и основните й проблеми са били свързани с това, „тъпото бебе да спре да реве“ и „мама и тате да си поиграят и с нея, а не само да гушкат тъпото бебе“. Въпросното тъпо бебе е само 4-месеца, когато идва мъглата. The fog is same as usual. Който е бил в Лондон поне за 1 час през живота си знае, че мъглата там е нещо нормално. Само, че мъглата този път освен, че е гъста като супа, има странен цвят и кара хората да кашлят и да им прилошава. На втория ден след като идва мъглата, градският транспорт спира a public services затврарят. На третия - хората спират да ходят на работа, а на четвъртия спират да се движат колите по улиците. Even пешеходците се движат трудно, because както ми разказваше Nana Vickie, навън не можеше дори да видиш собствената си ръка като в дигнеш пред лицето.
Мъглата си заминава след четири дни. След още 10 дни си заминава и Елизабет – сестричката на баба ми. Бебето умира от бронхопневмония, която лекарите в началото приписват на епидемия от инфлуенца. В последствие се установява, че extremely многото смъртни случаи на деца, старци и хора с белодробни заболявания се дължат на отровния въздух during The Great Smog of London.
В последствие властите във Великобритания цялостно променят политиката си по отношение на замърсяване на въздуха. Приемат се редица закони, променят се цели индустрии, дори отоплението на твърдо гориво е забранено в Лондон. Моята баба, обаче всеки път, когато разказваше историята за Големия смог, винаги отделяше най-много внимание на мъничките ръчички на малката Бети, за това как все не й я давали да я гушка и колко много я е ненавиждала заради вниманието, което й отделяли родителите им. И накрая винаги се разплакваше.
PS.
I am Конан Дъфи, искам да пиша за туризъм, за това колко хубава е България и да го правя с чувство за хумор. От 6 до 10 декември 2019г. (цели 67 години по-късно) в София, това беше невъзможно.
Монитор
