0

З дравейте, мили сестри по съдба! Отново съм с вас, Лудото Майче!  По-изперкала отвсякога. Учебната година започна, идилията ми приключи и отново съм на педал. Само като си пимисля какви лежерни дни си имах. Далеч от уроци, от ранно ставане. И отново всичко се стовари върху главата ми.

Здравейте, мили сестри по съдба! Отново съм с вас, Лудото Майче!  По-изперкала отвсякога. Учебната година започна, идилията ми приключи и отново съм на педал. Само като си пимисля какви лежерни дни си имах. Далеч от уроци, от ранно ставане. И отново всичко се стовари върху главата ми.

Заедно с четвъртокласничка, на която предстоят матури. Или по-скоро мини матури. Не знам, но отсега се треса от нерви. Уж нищо не зависело от това, ама си е стрес. То чувам, че са едни диктовки, задачи, лошо ми става от сега. Да не говорим, че съм в дилема дали да сменяме училището. Като се сетя какво ми разказват за пети клас, и не искам да си помислям.

 "Божеееее, мамоо, цялата общественост в Тик Ток е възмутена, че Луна иска да е президент. Има дори химн за нея. Тази жена е луда! А знаеш ли, че Ванга предрекла, че руса жена ще оправи България?", пита четвъртокласничката!

"Моля те, излез от тоя Тик Ток, затъпя направо! Само прототии пускат там. По-добре една книга прочети, ще ти развива мисленето. От това мозъчните ти гънки изчезват", ядосвам се аз.

"Ама това е модерно. Трябва да имам много последователи. Научвам много неща. А и без това съм си умна. Видя ли, че мога да изкарвам шестици без да уча.  Сега четох какви храни да ям, за да стана висока", обръща се малката дивачка.

"Ти гледай да поотслабнеш. Ама то не ми е и з това, че си пълничка, ама се храниш нездравословно. После ще съжаляваш", казвам аз.

"О, вече всичко е изгубено. Няма връщане назад. Ще си остана плондр. А и не искам момчетата да ме харесват, те ме дразнят. Тях мога само да ги бия", бърбори подрастващата.

"Не ми се обяснявай, ами си пиши домашното. Научи ли си. Какви задачи имаш по математика? Че и уроците ти спрях тази година, ако закъсаш, не знам какво ще правиш", казвам аз.

"Лесни са, деление с опашка. Нали ти показах, ела ти да решиш една задача, да видя дали си започнила", обръща се към мен четвърокласничката.

"О, не, никакви деления не ми трябват, нито с опашки, нито без опашки. Математиката ми беше кошмар. Виж, литературата е друго. Затова ти казвам, че трябва да четеш книги - развива креативността, образното мислене, обогатява речника", изреждам аз.

"Нали ти казах, че не обичам да чета. Не ми харесва, предпочитам математиката", жалва се дъщеря ми,която веднага грабва телефона и пова да танцува пред огледалото. Прави поредния клип за Тик Ток.

Всъщност четвърти клас се оказа голямо предизвикателство, защото е нещо като предппубертетна фаза. Дребосъците искат да се чувстват големи, мрънкат да си ходят сами от училище, да са самостоятелни. Искали личен живот. От сега се започна, та тя няма 10 още. Представям си какво предстои. Вече се оплаква, че има пъпки по челото, слага от гримовете ми, за да ги замаскира, а само ни дебне и веднага посяга към червило и пудра. Онзи ден баща й полудя като видя. Ама според нея, била фешън. Седи пред огледалото и се любува на себе си. Страшен нарцис.

"Всички казват, че съм много сладка. Никой не може да устои на поглед "тъжни кучешки очички, признай си!", шмекерува дребното. И продължава.

"Между другото, нали ми обща шопинг по женски. Първо, трябва да намерим онзи магазин за мъниста, за който ми казаха. Започвам бизнес с гривни и обеци. Честно ти казвам, ще изработвам такива и ще продавам. Трябва да отидем там, моля те, мамоооо! А после в един корейски магазин, за рамени. Много искам", обяснява четвъртокласничката.

"Рамении? Божее, какво е това? За първи път чувам подобно нещо", отвръщам.

"Нещо като нудълси, ама истински. Всъщност нудълсите са имитация на истинските, които са рамени. Има всякакви вкусове, ще видиш", каза дъщеря ми.

"Ама от къде го видя това?"

"Как от къде, от Тик Ток!"

Отново се ограмотих по отношение на културата, наречена "Тик Ток". То вярно, че съм израснала в друго време, ама нямаше чак такива глупости, да му се не види. Толкова ли съм стара вече? Като си помисля, както не й е до момчета сега, утре ще ми доведе някой с обици и изсулени дънки. Не ми се мисли.

"Всъщност трябва да ти кажа нещо. Не ми се искаше, ама ми е гадно. Калоян е писал на Диди, че я харесва и чака тя да му отговори. Не мога да повярвам, дори не ме забелязва. Какво да правя?", пита ме умилително тя.

"Ооо, хич не се коси за мъж. Остави го сам да тича след теб", съветвам я аз като жена с опит.

В същото време ушите ми дочуват новина по телевизията, че училища вече излизат онлайн и направо настъпхвам. Дето свекърва ми викаше, почва се пак часовете по пижама. То напарво си е така, губят навици, започва да ги мързи да учат. Станаха си направо онлайн поколение. Пък после сечудим защо израснаха в Тик Ток, моята дори Инстаграм искаше, за да гледа разни ютубъри. Само това остава и да се чудя после как да я предпазя.

Та такива ти страсти в четвърти клас. А още годината не е в разгара си. Сега сме на вълна входни нива. Ще видим докато опрем до тия заветни матури или миниматури, както и да им викат там. Поне ще съм подготвена донякъде за 7 клас, когато идва пълния ужас. Абе напрежение да има. Затова сме луди майчета. На татковците им е лесно - те се не вълнуват от пубери, деления с опашки, проекти, Тик Ток и т.н. Здрави нерви ви желая и до следващите страсти.