26 октомври е празникът на един от най-почитаните в православния свят светец - Свети великомъченик Димитрий Мироточиви. Той се е родил се през III век в Солун, за чиито покровител се смята днес.
26 октомври е празникът на един от най-почитаните в православния свят светец - Свети великомъченик Димитрий Мироточиви. Той се е родил се през III век в Солун, за чиито покровител се смята днес.
Баща му бил управител на града, и макар тогава да имало жестоки гонения срещу християните, той тайно вярвал в Иисус. В една от стаите си, заедно със съпругата си, те се молили пред иконите на Христос и Света Богородица за наследник и когато той се появил на бял свят, те го нарекли Димитрий. Цял Солун отпразнувал щастливото събитие на родителите, а те в благодарност към Бог раздали милостиня на бедните.
Когато Димитрий пораснал, родителите му го възпитали в Христовата вяра.
Когато той навършил пълнолетие, родителите му починали, оставяйки богато наследство. Тогава император Максимиан го назначил на мястото на баща му. Нещо повече, той му дал да управлява и цялата Солунска област, но му заръчал да очисти града от нечестивите християни и да убива всеки, дръзнал да каже името на Христос. Израсналият с Бог в сърцето Димитрий не изпълнил заповедта и веднага щом се върнал в Солун, започнал да изповядва и да прославя Иисус Христос, като обърнал много хора във вярата.
Скоро императорът научил това и тръгнал към Солун. В това време Димитрий предусетил съдбата си, поверил цялото си имущество и скъпоценности на слугата си като му заръчал да го раздаде на сиромасите и нуждаещите се.
Когато Максимиан попитал Димитрий, истина ли е това, което чува, той му отговорил без колебание, че е истина, че е християнин и че осъжда езичестовото. Императорът заповядал да хвърлят Димитрий в тъмницата. Междувременно той устроил гладиаторски игри, в които прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Между зрителите бил и Нестор, чиито наставник във вярата бил Димитрий. Младият юноша решил да се изправи срещу бореца и в смъртната хватка успял да го хвърли върху копията така, както той хвърлял праведните християни.
Ядосан, Максимиан заповядал да отсекат главата на Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си. Това станало на 26 октомври 306 година.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”
През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко,работено през годината.
И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват старите хора. Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поверията гласят, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър - зима”. Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
На Димитровден, също като на Игнажден, е много важно какъв човек пръв ще влезе в дома ви. Той трябва да е добър, да носи дар или пък да е имотен, за да донесе късмет на къщата.В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Традиционната обредна трапеза за празника включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква.
Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
Монитор
