Т рудно е да се пише по темата за втория стълб на пенсионното осигуряване с алегории, особено след признанието на социалния министър през седмицата, че хората с две пенсии няма да получават повече отколкото, ако са само на доходите за старини от държавата.
Трудно е да се пише по темата за втория стълб на пенсионното осигуряване с алегории, особено след признанието на социалния министър през седмицата, че хората с две пенсии няма да получават повече отколкото, ако са само на доходите за старини от държавата.
Много хора за пореден път се чувстват излъгани от допускането, че частният сектор ще управлява по-добре средствата от държавния. След масовата приватизация, която източи работещи държавни компании и остави хиляди, ако не и милиони българи с жълти стотинки, сега и вторият стълб на пенсионно осигуряване ще доведе и кандидат пенсионерите до мизерни старини. И пак до голяма степен го отнасят едни и същи хора.
Какво представлява допълнителното задължително пенсионно осигуряване?
Вторият стълб, Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), е създаден да осигурява втора пенсия в допълнение на пенсията от ДОО.
Вторият стълб функционира чрез универсални (УПФ) и/ или професионални пенсионни фондове (ППФ), които се създават и управляват от частни пенсионноосигурителни дружества. Вноските в тези фондове се определят със закон и се събират заедно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Кой може да се осигурява?
Всички лица, родени след 31 декември 1959 г., както и лицата работещи при условията на I или II група категория труд. Вторите от описаните са хора, които работят в по-тежки условия или среда на труд - например миньори, водолази, летци, шофьори в градския транспорт и други. Всички дейности от I-ва и II-ра категория труд са описани подробно в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (посл. изм. и доп. ДВ, бр. 64 от 2001 г.).
Размерът на вноската за универсален пенсионен фонд за 2019 г. е 5 на сто от осигурителния доход, от които 2.2% са за сметка на служителя при трудов договор и 2,8 на сто за сметка на работодателя. Тук е първата важна забележка по темата. По последната статистика на финансовото министерство през 2018 г. общо 3 135 844 българи са платили данък върху доходите на физическите лица. От всички данъкоплатци под 6720 лв. годишно се осигуряват над 1.689 млн. души.
Огромен брой хора, които по една или друга причина се осигуряват на минимална заплата, след години ще им донесе и минимална пенсия без значение колко пари получават сега. И тук не става дума за пари в плик, а за законни начини да не се осигуряват на реално получаваните пари. Но това е съвсем отделна тема. По-важното е, че всеки месец всеки от тях заделя едва 29 лева за втората си пенсия, която намалява с още около лев заради таксата на дружествата, които управляват парите им.
Тъй като максималният осигурителен доход към момента е ограничен (3000 лева), размерът на месечната вноска в УПФ не може да надхвърли 150 лева независимо от дохода ни към момента на осигуряване.
През седмицата стана ясно, че голяма част от първата вълна пенсионери с втора пенсия ще получават около 40 лева допълнително. Факт е, че още при конструирането на трите стълба преди 20 години беше ясно, че хоризонтът за по-добри пари за старини е поне 40 години осигуряване.
Да, няма как първите хора, които ще получават втора пенсия от частните фондове, да разчитат на големи суми. Няма как да сравняваме пенсията, която се получава от ДОО, и тази, която е от фондовете на задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Идеята на законодателството винаги е била задължителното допълнително пенсионно осигуряване да надгражда държавното обществено осигуряване, за да могат да получават по-високи пенсионни доходи.
За да се случи това обаче, трябва в трудовата биография да няма безработица, епизоди, в които има укриване на доходи, да могат да получават сравнително високи доходи, за да разчитат след това на прилична пенсия от втория стълб на пенсионното осигуряване. Но ако сега пенисионираните ще бъдат с по-ниски пари, какво може да направят следващите след тях.
Или дали може да направят промяна на осигуряване от УПФ във фонд „Пенсии” и обратно, за да получат по-високи пенсии от държавата?
Еднозначен отговор към момента няма кой да ви даде, защото правилата се пишат от държавата, а тя може да ги промени във всеки един момент.
Ето какви са към момента:
Родените след 31 декември 1959 г. (съгласно промени в КСО от м. юли 2015 г.), които се осигуряват в универсален пенсионен фонд, могат да променят осигуряването си, като насочат вноските си към държавен фонд „Пенсии” (съответно към фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“*). Промяната от осигуряване в УПФ към осигуряване във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО*, и обратно може да се прави многократно, но след изтичане на поне 1 година от последната промяна на осигуряването. Окончателният избор трябва да стане не по-късно от 5 години преди навършване на възрастта за пенсиониране от съответното лице по чл. 68, ал. 1 от КСО и ако не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Лицата, които започват работа за първи път, могат да изберат да се осигуряват в УПФ, където да постъпват вноските им за втора пенсия, в тримесечен срок от възникване на задължението им за осигуряване. В случай че не изберат свой универсален пенсионен фонд в рамките на тези 3 месеца, те биват разпределени служебно в един от действащите в страната пенсионни фондове, където ще постъпва и тяхната задължителна вноска за втора пенсия.
При промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ * на Държавното обществено осигуряване (ДОО), натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето, осигурявано в УПФ, се прехвърлят в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“).
След промяната на осигуряването осигурителната вноска на лицето към фонд „Пенсии“ на ДОО (съответно към фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО*) се увеличава с осигурителната вноска, която до момента е постъпвала в универсалния пенсионен фонд.
Ако лицето реши да промени осигуряването си от фонд „Пенсии” на ДОО (съответно от фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“*) в универсален пенсионен фонд, ако за него има преведени средства в „Сребърния фонд“, същите се прехвърлят обратно по индивидуалната му партида в избрания от него универсален пенсионен фонд. При обратно прехвърляне на средства от Сребърния фонд в УПФ се прехвърля само номиналната стойност на средствата, постъпили преди това от УПФ в Сребърния фонд, независимо от момента на постъпването им и размера на платените междувременно вноски от страна на осигуреното лице.
Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” на ДОО. В този случай осигурителната им вноска във фонд „Пенсии” на ДОО се увеличава с размера на осигурителната вноска за професионалния пенсионен фонд. Правото може да се упражни ако на лицата не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
NB! Материалът е информация и няма за цел да бъде препоръка за взимане на решение за управление на вашите средства.
Монитор
