Здравейте mates,
Дойде най-сетне bloody лято, не ще и дума. Не знам за вас, но аз personally вече 2 месеца ходя със слънчеви очила и чадър едновременно. Of course винаги когато завали се оказва, че съм си забравил чадъра и също also като напече слънце се чудя къде съм си тикнал очилата.
Здравейте mates,
Дойде най-сетне bloody лято, не ще и дума. Не знам за вас, но аз personally вече 2 месеца ходя със слънчеви очила и чадър едновременно. Of course винаги когато завали се оказва, че съм си забравил чадъра и също also като напече слънце се чудя къде съм си тикнал очилата.
Добре, че започна Европейското първенство по футбол, че да нямаме повод да излизаме от в къщи и да се отделяме от телевизорите. Още по-добре е, че England се класира за осминафиналите. Е, не е толкова добре, че се паднахме срещу Германия.
Не, че се съмнявам в качествата на Harry Maguire, но come on, излизаме с отбор, чиито капитан носи прякора Глава-паве срещу рекордьора по европейски титли.
И макар цялото семейство да си прекарваме добре пред телевизора (аз се наслаждавам на legal задължението си да се наливам с бира, Baby Ева се радва на зелената картина, А Додо се забавлява да ме дразни като през пет минути да ме кара да й обяснявам правилото за засада, въпреки че, отдавна го е научила перфектно), however имам доста по-приятни преживявания, за които да ви разказвам. Last time не ми остана място да ви опиша за разходката ни из природен парк „Странджа“. А, това беше едно really магическо преживяване.
Природен парк „Странджа“ mate, е най-големият природен парк в България. Макар и само 35% от планината да се намират на българска територия защитената местност тук на практика е около 1% от територията на страната. Странджа е unique, понеже климатът е специфичен заради трите морета, които я заобикалят и that’s why растителността е типично черноморска, но не само за европейската част на Черно море, а и за териториите от другата страна – в Азия. Съответно в Странджа има растителни видове характерни за Азия и по тази причина единствени на територията на Европа. Птиците от цяла Африка пък минават оттук по време на сезонните си прелитания и районът е тяхна редовна спирка по въздушната магистрала Виа Понтика.
Заради богатството на полезни изкопаеми и поради кръстопътното си значение пък Странджа е бил дом на много различни цивилизации още от най-древни времена. Затова и никак не е чудно, че за отрицателно време бях направил short-list с най-интересните забележителности, които да посетим в Странджа, който наброяваше цели 11 спирки! Исках да посетим Индипасха, Мишкова нива, Връх Голямо Градище, Марина река, пещерите край село Младежко и т.н. Не успяхме да стигнем дори до Малко Търново.
As I told You last time пренощувахме с кемпера в село Кондолово, тъй като там беше една от спирките по маршрута ни – екопътека „Царството на зелениката.“
Странджанската зеленика mate е вечнозелен храст, с красиви лилави и розови цветове, който расте под короните на огромните дъбове в гората. Зелениката освен, че е ендемит (растение, което вирее само на точно определено място ни никъде другаде по света) е и реликт. Wait a minute да се направя на умен. Ако някой ден, някога в тъмна уличка опасен човек ви опре нож в гърлото и ви заплаши да ви заколи, ако не му обясните какво означава реликт, можете да благодарите за спасяването на живота си на мен, thanks to следващите редове.
So, реликт е растение, което съществува на Земята много по-отдавна от заобикалящата го растителност и е запазило вида си от предишни геоложки ери. Especially в България реликтите са от Терциера. Това е ерата от измирането на динозаврите до последния ледников период. С други думи Странджанската зеленика освен, че е на повече от 2 млн. години, не само, че е красяла планините, след като по-тях са газили гигантските гущери, ами е била ням свидетел и на истеричните опити на онази катерица от анимационния филм, да си скрие жълъда.
Като стана дума за жълъди, about 80% от дърветата в Странджа са дъбови и източнобукови. Освен, че as I said в този район се смесват растителни и животински видове типични за различни континенти и региони, тук се наблюдава и интересно явление, наречено растителна инверсия. Става въпрос за факта, че usually буковите дървета растат на по-високите и хладни места в планината, а дъбовите – на по-ниско и топло. Well, тук е точно обратното.
Тук растат дървета с такива прекрасни имена като Благун и Горун, а most important е, че друг от уникалните за района растителни видове – Странджанско бясно дърво actually не е дърво. Бясното дърво е храст от рода на лавровите и е висок не повече от метър, има красиви цветове и както можете да се досетите от името му е отровно.
Well, цялата тази информация предполагам дава научно обяснение, защо разходката в Странджа ми се стори като пътешествие през необикновен фантастичен свят. Бил съм в много гори mate. Също и в много планини. Но само тук, докато се разхождаш в гората и усещането е, че си на някакво вълшебно място, което никъде другаде го няма. Е, като знаем, че в природен парк Странджа има 119 ендемични видове е обяснимо, защо ти се струва, че такава гора няма никъде другаде. То наистина няма.
Екопътека „Царството на зелениката“ е сравнително нова и добре поддържана. Дълга е около 4,5км. И започва зад една крайна къща в село Кондолово. Пътеката върви по десния бряг на Мързевски дол като на няколко пъти пресича малката рекичка в дъното му. По пътя има дървени мостчета, беседки, дори няколко интересни информационни табели. Ако не са тези белези на човешката цивилизация, обаче за тези малко повече от 2 часа, в които бродиш из гората съвсем естествено е усещането, че по пътя можеш да се разминеш с хобит, 13 джуджета и магьосник, които са тръгнали да се бият срещу дракона Смог и да му вземат съкровището.
Да, ето на какво напомня Странджа – на Средната земя. Не просто на Еребор, където е царството на джуджетата. Although има логика, тъй като джуджетата са известни с копаенето на руда, а Странджа е богата на мед. В Странджа, обаче можеш да се почувстваш като в Rivendell сред елфите, да ти се прииска да избягаш от гоблини, да кажеш някоя гатанка на Ам-гъл или ако влезеш прекалено навътре да се озовеш в Mirkwood.
Не знам дали сте чели или гледали „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ на моя именит сънародник и баща на фентъзи жанра Дж. Р.Р. Толкин, но ако по някаква случайност последните 20 години не сте се сблъсквали с този фантастичен свят да ви разкажа, една интересна легенда. Според нея, когато Толкин (който бил професор по литература) веднъж проверявал писмени работи на свои студенти, в купчината му попаднал един съвършено празен лист. Тогава изпълненият с фантазия и енциклопедични познания по келтска митология Толкин изведнъж написал изречението „В една дупка в земята живееше хобит“. В последствие това става първото изречение на романа „Хобит (Билбо Бегинс дотам и обратно)“, оттам на легендарната сага „Властелинът на пръстените“, енциклопедията на фентъзи вселената „Силмарилион“, холивудските филми и въобще на цял нов жанр в съвременното изкуство.
So, съмнявам се че Толкин някога е идвал в Странджа. Аз, обаче вече бях и макар по време на пътешествието ми да не намерих съкровището на Смог, нито магически пръстен, който ме прави невидим със сигурност се прибрах в къщи омагьосан.
PS.
Както би написал Толкин: „Имаше една панелка в „Овча купел“ и в нея живееше Конан“. Това е първото изречение от историите за моите приключения. Ако искате да прочетете и останалите посетете Фейсбук-страницата ми.
Монитор
