О бщо 146 000 килограма, или близо 150 тона конско месо е реализирано през миналата година. Това сочат данни на Националния статистически институт.
В количеството продадено месо влиза такова от коне, магарета, мулета или катъри, прясно или охладено. Почти цялата произведена продукция е реализирана. Стойността е 754 000 лева без ДДС, или 904 000 лева с данъка. На практика се оказва, че средната цена за килограм е около 6 лева. Толкова струва и кило конско месо в обявите по интернет. В тях обаче се уточнява, че то е предназначено за храна на кучета. Тези, които го предлагат за приготвяне на храни за хора, искат по 12 лева за кило.
Общо 146 000 килограма, или близо 150 тона конско месо е реализирано през миналата година. Това сочат данни на Националния статистически институт.
В количеството продадено месо влиза такова от коне, магарета, мулета или катъри, прясно или охладено. Почти цялата произведена продукция е реализирана. Стойността е 754 000 лева без ДДС, или 904 000 лева с данъка. На практика се оказва, че средната цена за килограм е около 6 лева. Толкова струва и кило конско месо в обявите по интернет. В тях обаче се уточнява, че то е предназначено за храна на кучета. Тези, които го предлагат за приготвяне на храни за хора, искат по 12 лева за кило.
Изкупната цена на кило живо тегло конско обаче е далеч от тази, показва проучване на „Телеграф“. В най-добрия случай кланици ще изкупят мръвката от коняри за 2 лева за кило, но средно се изкупува за 1,50 лева. Българското производство обаче е насочено за износ, смята Стойчо Илиев от троянското село Черни Осъм, който се занимава от 30 години с коневъдство. Той коментира пред „Телеграф“, че изкарва средно по 300 лева от конче, като го продава за месо. Изкупуват му го на 1,50 лева, а качеството му е отлично. Според него родното производство се изнася за чужбина, а това, което се предлага у нас, е основно от коне, които поради различни причини са излезли от употреба, например счупен крак, болест и други. Изнася се за Италия, Франция и други държави, където потреблението е по-голямо.
ЦЕНИ
Спрямо останалите видове добитък цената на конското е една от най-ниските. Например телешкото се изкупува по 3 лева за килограм живо тегло, а агнешкото е 5-7 лева. В същото време по магазините вече се продават преработени продукти от този вид месо. Например конска луканка, суджук и кюфтета. Цената на луканката и суджука е средно около 16 лева за 200 грама в магазините, а кюфтетата са по 6 лева за опаковка от 480 грама.
Коневъдът Стойчо Илиев разказа, че преди години изкупната цена е била по-висока. По думите му много италиански фирми са търсили наше месо и производителите са взимали по 1500 лева от животно. В момента обаче пазарът е много слаб, тъй като и в България няма традиции да се консумира този вид хранителен продукт. Освен това и цената му в търговската мрежа е доста висока и не всеки може да си го позволи.
СТОПАНСТВО
Стойчо Илиев е на 51 години и се занимава с коне от 30 години, когато се преместил да живее в Черни Осъм. Занимава се с добив на дървесина, за което са му необходими и конете, тъй като дървесината се добива от планински район и има места, които са недостъпни за превозни средства. Стойчо има стотина коня, като породите са български тежковозен кон и каракачанска.
Аз съм първият в семейството ми, който се занимава с коне, тъй като не съм роден в този район, но като дойдох, видях, че тук са необходими за извършване на дърводобива. Обичам конете отпреди и си купих, започнах да се уча и да работя с тях. С времето започнах да ги увеличавам и така 30 години.
ДЪРВОДОБИВ
Каракачанската порода се използва за товарене на дърва, които са добити на трудно достъпни места. След като се натоварят върху животното, дървата се извозват до път, до който може да се стигне с камион, и се товарят на него. Затова се оскъпяват толкова много. Един кубик излиза 60-65 лева. Като махнем всички разходи, остават по 4-5 лева на кубик чиста печалба.
Илиев коментира, че годишно се раждат около 100 кончета, но оцеляват около 40-50, тъй като има много вълци, мечки, глигани и се дават доста жертви. Затова нашите коне са много здрави, защото, който е бил болен и не може да се защитава от хищници, не оцелява, казва Илиев.
Разходите за отглеждането им са различни като през зимата, когато трябва да ги изхранва, а през останалия период на годината са на паша, при което са му необходими около 40-50 тона фураж. За тежковозните има много повече разходи отколкото при каракачанските.
Работим с унгарската асоциация на тежковозните коне и с тях участваме в изложения. Тяхната порода е най-близко до нашата и купуваме от тях, за да подобрим нашата порода.
Българските породи коне са Дунавски, Плевенски, Източноплевенски, Каракачански и български Тежковоз.
Стойчо не се занимава с отглеждане на коне за състезания и езда, тъй като разходите по тях са много големи. Тези, които се занимават с коне с цел състезания и туризъм, имат друг бизнес.
Защото отиват много пари за издръжка на жокей, манежи, тренировки. Всеки ден животните се къпят, решат и има много други процедури, които изискват средства. А ако нямаш друг бизнес, не може да си позволиш, разказва конярят.
Монитор
