Н а 27 юли Светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
На 27 юли Светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Това е нашата свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на този прекрасен столичен храм.
Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То е над тях, защото е устроено според благата промислителна воля Божия. Защото именно Бог ни изпрати светите Седмочисленици и то точно в най-решителния, най-съдбоносния за народа ни момент. Делото на светите Седмочисленици е дело Божие още и в този смисъл, че то е имало за цел да доведе до Бога и истинското богопознание. Св. Седмочисленици бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога.
Светите братя и техните ученици ни дадоха християнската вяра и славянска писменост
Те са възродители на славянските народи. Те ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение и ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.
Обилни са историческите податки за епохалното им дело. То започна в манастира Полихрон, където възгорени от словесен огън, богоподвижните им пръсти създадоха старобългарските писмена, а после сами и първи изписаха голата безкнижна душа.
Езикът, на който светите Братя извършили своите преводи е солонският диалект от втората половина на ІХ век. Установени са и го установиха специалисти езиковеди, изхождайки от фонетични и синтактични особености на този диалект, залегнали в Кирило-Методиевия писмен език, съхранен в първите им преводи и оригинални трудове. Знаем, че те, превеждайки свещените и боголужебни книги на старобългарски език, станаха първо просветители на словаци и моравци, а след това голямата им светлина огря българския народ, особено чрез делото на техните ученици.
Наистина
тези свети мъже са Божии избраници
оръдия в ръцете на Провидението за осъществяване на велики и спасителни цели в живота не само на българския народ, но и на цялото славянство.
И азбуката, която по Божие внушение и съдействие бе изнамерена; и езикът, който те чрез делото си увековечиха; и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха; и школите, които чрез учениците си създадоха; и народната писменост и литература на които положиха началото, и разпространението на християнската вяра между славянските народи - всичко това най-красноречиво говори, най-силно и убедително доказва, най-вярно свидетелствува за тяхното богоизбраничество, за тяхното пратеничество, за тяхното апостолство!
Седмочисленици не само бяха проповедници на една вяра, но и бяха духовници, нещо повече - хора светци. Такива ни ги представят и техните най-ранни житиеписания и техните богослужебни последования. Преди всичко те убедено вярваха и твърдо изповядваха вярата си в Бога. Те бяха по живот чисти и святи. Те бяха мъченици, подвижници и чудотворци.
Монитор
