100 лева да стане минималната стипендия и замяната на социалната стипендия в университетите с еднократна парична помощ ще предложат от Националното представителство на студентските съвети. Това съобщи пред „Монитор“ неговият председател Даниел Парушев.
100 лева да стане минималната стипендия и замяната на социалната стипендия в университетите с еднократна парична помощ ще предложат от Националното представителство на студентските съвети. Това съобщи пред „Монитор“ неговият председател Даниел Парушев.
Предложението е одобрено на среща на НПСС с експерти от 35 държавни висши училища, част от студентските съвети и представители на МОН, на която са обсъдили как трябва да бъде променено постановлението, уреждащо отпускането на стипендии.
След нея са се оформили няколко предложения до просветното ведомство следващата седмица.
„ПМС 90 е от 2000-а и за 21 години са направени множествено промени в разпоредбите му, но текстовете в него обаче са неразбираеми както за експертите, които да го прилагат, така и за студентската общност. Затова е
наложително създаването на едно ново постановление,
в което ясно да са описани критериите за отпускане на всеки един вид стипендия“, подчерта Парушев и допълни, че идеята е да влезе в сила от учебната 2022/2023.
В постановлението е записано, че стипендиите са по успех и доход, но опитът е показвал, че част от студентите кандидатстват с нереални доходи.
„Искаме втората да отпадне, тъй като доказването на реалния доход в днешно време е невъзможен. За да не бъдат ощетени студентите с по-тежко материално положение и по-нисък успех, те ще могат да кандидатстват за отпускането на еднократна парична помощ в семестъра“, каза председателят на НПСС.
Парушев допълни, че ще предложат сумата за награди и помощи, която сега е 300 лв., също да бъде увеличена. Отпадането на доходния критерий ще ограничи и злоупотреби със социалната стипендия.
Председателят на НПСС даде пример за 50-годишни студенти, които представят доход на родителите си и могат да получат социална стипендия. Идеята е крайното решение за това да бъде на вузовете.
„Ако МОН приеме предложението доходният праг да отпадне, всеки университет ще може да реши дали да го включи като критерий при отпускането на стипендии“, каза още Парушев.
Следващата седмица в МОН ще бъдат внесени около 10 предложения. Сред тях е и въвеждането на възрастова граница от 26 години, каквато е за осигуровките, или 30 години. Студентските съвети ще предложат и промяна на минималния и максималния праг на стипендии и долната граница да стане от 85 на 100 лв. а горната – от 180 на 200 лв.
„Искаме да дадем възможност на студентските съвети и ректорските ръководства да има по-голяма гъвкавост при отпускането на стипендии. Така университетите ще могат да решат дали повече студенти да вземат по-ниски стипендии или по-малко.
Тепърва ще предстоят разговори с експертите на МОН“, каза Парушев. Той посочи, че ще предложат и студентите от частните вузове да имат право на стипендии. По думите на Парушев може да се приложи примерът от западните университети, където 40-50% от сумата се поема от държавния бюджет, а останалата от вузовете.
Предложенията ще бъдат и
в подкрепа на докторантите и обвързването на стипендията им
с минималната работна заплата, за да се увеличава всяка година. „Идеята е най-добрите да станат докторанти. Държавата спира тяхното развитие с тези 500 лв. и възможността да работят само до 4 часа на граждански договор“, заяви Парушев и обясни, че сигналите, които получават относно проблемите на младите хора да продължат да се занимават с наука, е финансовата част.
НПСС ще предложат и самото постановление да бъде разделено на 2 части - едната да урежда стипендиите на докторантите, а другата – на студентите.
Монитор
