К аквото и да правиш в живота, не си ли умираш ли за това нещо, не ти ли е взело сърцето и кръвчицата, няма смисъл изобщо да се захващаш. Това е творческото кредо на музиканта Димо Стоянов и феновете на група P.I.F. много добре знаят за какво става въпрос. Предстои обаче все повече хора да разберат, че фронтменът на рокбандата разгръща мощно своите дарби и в другото си поприще.
Каквото и да правиш в живота, не си ли умираш ли за това нещо, не ти ли е взело сърцето и кръвчицата, няма смисъл изобщо да се захващаш. Това е творческото кредо на музиканта Димо Стоянов и феновете на група P.I.F. много добре знаят за какво става въпрос. Предстои обаче все повече хора да разберат, че фронтменът на рокбандата разгръща мощно своите дарби и в другото си поприще.
Димо е дипломиран актьор и неотдавна създаде своя пръв моноспектакъл, който на 27 февруари ще акостира на престижната сцена на театър „Азарян“ в НДК. „Кой прибира сутрин звездите?“ вече гастролира в Благоевград, Ямбол, Бургас, Пловдив, Силистра и родната му Варна и, представяйки се във всеки следващ град, Димо забелязва
приятна закономерност: зрителите се множат
и множат, докато залата в морската столица едва побира желаещите да присъстват на личната му изповед. Тъй като бюджетът на проекта за реклама е орязан, излиза, че най-искрената препоръка – от уста на уста, продължава да действа безотказно. „В началото бях много наплашен – от 20 години не съм бил на театралната сцена, макар че играя в „Благуните“ по Канал 1 на БНТ. Но хората, които ме познават като Димо от P.I.F., не са ме гледали като актьор. И сега са изумени, пък същевременно ние им даваме и дозата музика, от която имат нужда“, доверява той. Защото дискретно поддържаща роля в моноспектакъла „Кой прибира сутрин звездите?“ имат и колегите му от групата Иван Велков (китари), Христо Михалков (бас) и Мартин Профиров (барабани).
За начинанието го запалва неговата състудентка, куклената режисьорка Мария Банова, за чиито детски постановки Димо неведнъж е писал музика. Двамата се обръщат към драматурга Здрава Каменова, също техен отдавнашен съмишленик от НАТФИЗ, да „среши“ текстовете за бъдещото уан мен шоу. „Тя ме разпита за живота ми и успя да оформи 6 монолога, свързани с 6 мои песни – „Сън в съня“, „Цялото небе“, „Камбаните“, „Огън“, „Оставам тук“ и „Кой си ти“ за финал. Разбра, че стиховете към парчетата са реален разказ за моето житие-битие в конкретни моменти. И направи така, че всеки друг да открие в монолозите универсални послания за себе си. А песента след това идва като естествен завършек на монолога“, обяснява музикантът актьор.
„Освен да се освободиш от притеснението, няма какво друго да те посъветвам. Благодарен съм, че се завръщаш в театъра“, казва му един от неговите учители в Академията, проф. Любо Гърбев, след премиерата в камерната зала на „Сълза и смях“. После му написва и много специално писмо. „Играл съм в доста американски филмови продукции, играл съм за малко и в куклен театър, където си партнирахме с Румен Угрински, но не и като драматичен актьор на сцена. Усещах как всеки следващ път с моноспектакъла ставах все по-„лек“, влизах във форма. Онази пот, която се лееше на премиерата, вече я няма; появиха се фините детайли и леките нюанси, един вид дойдохме си на думата“, доволен е Димо.
Трудно е да задържиш час и половина-два вниманието на аудиторията сам на сцената, освен ако не се казваш Мариус Куркински. Впрочем
Мариус знае от лятото за намеренията на Димо
да прави моноспектакъл, но още не го е гледал, защото междувременно влезе в снимки на игралния си филм по Хайтов „Засукан свят“, на който е режисьор. А се очаква двамата да обменят мисли, защото са стари познайници – топвъзпитаници на детското театрално студио „Щурче“ на братя Райкови във Варна. „Мои приятели, които гледаха „Кой прибира сутрин звездите?“, коментират: „Щурче“ си е „Щурче“! Школа! Явно си личи, че сме от едно „котило“ – Мариус, Мария Сапунджиева, Петър Антонов, Лилия Маравиля, Цецо Павлов, Лина Шишкова... Аз бях най-малък, а Вежен Велчовски дойде след мен“, изброява фронтменът на P.I.F. имената на изявени артисти, тръгнали нагоре от „Щурче“. И си припомня смешки, които с удоволствие е споделял с някогашните хлапета от студиото. Например, когато пътували на турне в чужбина, всеки си отварял очите за изцепки на другарчетата си, които после получавали номинации и награди „Би Би“. Ако се чудите какво е, знайте, че названието произлиза от възгласа на Алековия Бай Ганьо в банята във Виена – „Булгар, булгар!“. Самият Димо Стоянов не крие, че също е давал поводи за развихряне на „вътрешнозаводския“ хумор: „В САЩ през 1993 г. за първи път видях чешма с сензори. Трима души се суетяхме около нея и не знаехме как да си пуснем водата“, разказва той. Като оставим шегите настрана, отношението му към красивото, ценното, стойностното в изкуството е възпитано именно при менторите Данаил и Ангел Райкови. „Щурче“ ме научи на дисциплина и ми създаде критерии да отделям зрънцето от плявата и да го съхранявам. Тази закалка ми повлия и за групата – нашите концерти са наполовина спектакли“, отбелязва вокалът на P.I.F. Може би затова и съвсем безпроблемно навремето влиза в специалността „Актьорско майсторство за куклен театър“ в НАТФИЗ – приет е втори в списъка по държавна поръчка: „Да си кажа честно, кандидат-студентският изпит беше това, с което ние се забавлявахме в „Щурче“, усмихва се той. Докато следва на „Раковска“ №108, нито за ден не престава да се занимава и с музика. „Преди десетина години си дадох сметка, че разполагам с пълната палитра, за да се изразя – музика, композиране, актьорство, познанства в тези среди... Така че съм щастлив за всичко, което ми се е случило. Ставало е някак естествено, без самоцелни напъни. Макар че тия, които го правеха с усилия и напън, в момента имат милиони. Някак си не мога до ден-днешен да се пречупя и да отдам почит на простотията. Предпочитам да нямам милиони, но да не се поддавам на така наречената „ниска топка“, категоричен е перфекционистът Рак, който се характеризира като „глупаво емоционален“ понякога. Осъзнавайки обаче, че има на въоръжение пълен арсенал от възможности да се изкаже в изкуството, Димо стига до още едно определение за себе си: ощастливител! „Според мен всеки човек би трябвало да се усеща такъв, това ни е мисията“, смята Димо и обяснява, че ако дадеш щастие на друг, той също ще възприеме живота откъм слънчевата му страна и ще даде щастие на трети. И така по веригата щастието навярно ще се върне и към теб... В момента P.I.F. записват нови парчета и на 6 април ще пуснат нов сингъл. Идеята е да запишат 10-ина композиции в демо вариант, да ги разпространят сред музикални журналисти и приятели, да сондират мнения кое да отпадне и кое да остане в бъдещия албум. Работят и по песен, с която ще подпомогнат кампанията
в полза на страдащите от множествена склероза
у нас. „На 30 май ще имаме концерт пред НДК. Целта на кампанията е да накара хората да не се страхуват от болните от МС и да разпознават симптомите, да не ги мислят за пияни или надрусани“, подчертава музикантът.
За да е щастлива дъщеря му Ая, която кара своята шеста година, таткото не преизпълва живота й със забрани. Той и съпругата му Любомира са в щастливо очакване на втора рожба, но още е рано да знаят пола й. Димо и Люба се запознават на пробни снимки за някакъв сериал, в който тя е кастинг-режисьор. „Беше й направило впечатление, че съм бил единствен сред актьорите, който идва с научен текст. Излязохме да изпушим по цигара – тогава аз още пушех, и не усетихме как в приказки са минали 2 часа, появиха се пеперудите в стомаха“, връща лентата рокаджията актьор. Сега, когато играят с Ая на „листчета“, момиченцето изразително като баща си обяснява с жестове на ръцете думата, която трябва да бъде позната. Артистична е, но „Кой прибира сутрин звездите?“ не е неин детски въпрос с принос за заглавието на моноспектакъла. „В оня период живеех с китариста Иван Велков, търсехме истината и пътя, спорехме за Чехов и Достоевски, за Библията, Корана и будизма. Тогава се родиха песните от 3-ия ни албум „Кой си ти“, които говорят точно за това: къде сме, защо сме тук и как да се съхраним, за да продължим... Май тогава се случи и осъзнаването ми, че работя ощастливител“, казва Димо от P.I.F. This is it...
Монитор
