0

Н ационалната галерия представя световноизвестния визуален артист Васил Симитчиев с изложба в „Квадрат 500“, която се открива утре вечер и ще може да бъде видяна до 23 януари 2022 г. Симитчиев е сред най-интересните съвременни артисти, чиито размах и мащаби са сравними само с тези на един друг голям творец от български произход – Христо Явашев-Кристо.

Националната галерия представя световноизвестния визуален артист Васил Симитчиев с изложба в „Квадрат 500“, която се открива утре вечер и ще може да бъде видяна до 23 януари 2022 г. Симитчиев е сред най-интересните съвременни артисти, чиито размах и мащаби са сравними само с тези на един друг голям творец от български произход – Христо Явашев-Кристо.

С изложбата в „Квадрат 500“ – селекция от знакови произведения и нови проекти, Васил Симитчиев се завръща с цялата мощ на своите артистични открития, с резултатите от своя дълъг път в съвременната култура. Куратор на проекта е Иво Милев.

…По време на реставрацията на мавзолея на Георги Димитров в средата на 70-те години на ХХ век на младия скулптор Васил Симитчиев, набор 1938-а, е възложено да създаде бронзовите венци около саркофага. Наградата за тази престижна поръчка е международен паспорт, с който художникът успява да напусне страната и…да стане “невъзвращенец”, като се установява в Швеция. Показателна подробност е, че в Националната художествена академия в София Симитчиев е бил ученик на забележителния монументалист проф. Любомир Далчев – още един свободолюбив ум, който в края на 70-те „изтича“, емигрирайки в САЩ.

Освободен от диктата на политическия и артистичния конформизъм, в Швеция „се ражда един от първите зрели концептуални художници у нас”, пише за него изтъкнатият шведски художествен критик Дан Йонсон. „След мащабите на Кристо няма друг българин с тази

 решителност, глобална артистична визия

 и творчески размах”, казва пък за него в България проф. Станислав Памукчиев.

Мащабните проекти, реализирани от Симитчиев в Швеция, стоят винаги в центъра на някаква конфликтна зона. Това е една от причините някои от идеите да останат само върху белия лист. Така например, в разгара на Студената война артистът предлага част от паважа на Червения площад в Москва да бъде разменен с трева от моравата пред Белия дом. Инвенция, която остава нереализирана, защото се сблъсква с непреодолима политическа воля. Или проектът за “свързване” на Дания с Швеция чрез музикално произведение, чиято партитура е създадена по неравностите на морското дъно в протока Йоресунд. Години по-късно двете страни са вече свързани чрез бруталната сила на бетона и желязото в най-дългия мост в Европа. Или “консервацията” на мавзолея в София, срещнала се с нетърпимостта ни към миналото. Или старателно подготвеният и добре изчислен проект за преместване на водната маса на едно шведско езеро в двора на кралския дворец в Стокхолм…

Васил Симитчиев е концептуален художник в най-пълния смисъл на думата. Идеите са суровината на неговото изкуство и както сам казва – веднъж осъществени, те губят половината от своята сила. Някои от най-ранните му, но най-издържани експерименти са в тази посока: например проектите за водни басейни, реализирани на различни места в края на 70-те. Двата най-големи са направени за Музея на модерното изкуство в Стокхолм и за един от градските паркове в Малмьо.

Работата, която носи на българина световно признание, е безспорно „Стъкленият кей“ в Малмьо (1985). Шестте квадратни километра на стария кей на пристанището са покрити с тонове стъклени плоскости, а артистът дирижира грохота от трошенето им под тежестта на камионите, минаващи върху тях. И тук в основата е конфликтът, сблъсъкът на камък и стъкло, на тежко, плътно, твърдо с тънко, прозрачно, крехко, чупливо. Това е

грандиозен визуален и звуков спектакъл

с мащабни идейни и естетически внушения, в реална съпоставимост с най-значимото от този род изкуство в световен план.

Утвърждаването на Симитчиев като един от най-силните съвременни концептуални артисти в Швеция е причина да бъде поканен за професор в Университета за изкуство, занаяти и дизайн в Стокхолм, където е начело на Катедрата по монументална скулптура. Той основава и ръководи Свободната академия за експериментално изкуство, разработва новаторска програма за намеса на изкуството в социалната среда, осъществява със студенти множество скулптурни инсталации, акции, пърформанси и концептуални проекти в общественото пространство.