В началото на м. ноември 2019 г. в Ню Йорк се проведе Световна конференция за климата. Там президентът Тръмп официално уведоми ООН, че ще изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, оставяйки работещите по климатичния проблем дипломати да търсят начин да напреднат без съдействието на най-голямата световна икономика, написа в. „Ню Йорк таймс”.
В началото на м. ноември 2019 г. в Ню Йорк се проведе Световна конференция за климата. Там президентът Тръмп официално уведоми ООН, че ще изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, оставяйки работещите по климатичния проблем дипломати да търсят начин да напреднат без съдействието на най-голямата световна икономика, написа в. „Ню Йорк таймс”.
Терминът „глобално затопляне” се появи и стана известен още през 90-те години на миналия век, по-скоро като хит на заглавните страници на изданията за природната среда. Много мнения, отнасящи се до този въпрос бяха изказани и продължават да се тиражират - от гибелно унищожителни до безотговорно спокойни.
Тази публикация си поставя за цел в няколко броя на вестника да заяви ясно сегашната научна позиция върху глобалното затопляне, нещо повече, ние можем да представим решения, основани на фактите и влиянието им върху земеделското производство у нас.
Променя ли се климатът? Как ще изглежда светът през следващите петдесет и повече години? През изминалите седемдесет години са направени много открития, които не е било възможно да се предвидят през 1950 г. Темпът на промените в бъдеще ще съответства на откритията, които човечеството ще направи през следващите петдесет години. Със сигурност е известно, че тогава светът ще е по-пренаселен и по-комуникативен. Ще нараснат ли възможностите на човечеството за въздействие върху околната среда? В частност ще настъпи ли затопляне на планетата? Каква е вероятността за промяна на сегашния климат? Преди да пристъпим към изучаване на бъдещите климатични промени, какво можем да кажем за миналите и настоящи промени на климата?
Ежедневните колебанията на времето се наблюдават непрекъснато; те представляват значителна част от нашия живот. Климатът на даден район не е нищо друго освен осреднени стойности на метеорологичните елементи (температура, сума на валежите, слънчево греене, вятър и т.н.) за няколко месеца, сезон или няколко години. Колебанията на климата са ни добре известни. Сега ние характеризираме летата като влажни или сухи, зимите като меки, мразовити или бурни. В България, както и на много места по света, не съществува сезон, който изцяло да прилича на предишния и в никакъв случай не може да се повтори при следващото редуване на годишните времена. По-голямата част от тези колебания възприемаме като закономерни; те са обект на голям интерес. Ето защо обръщаме особено внимание на екстремните ситуации и бедствията, свързани с климата. Повечето от най-тежките бедствия на света в действителност са свързани с времето или климата.
Годините от началото на 21-ви век бяха необичайно топли. В световен мащаб през целият период след 2000 г. беше най-топлото в сравнение с абсолютните рекорди отпреди сто години и необикновено топлите години продължават и до момента. От гледна точка на глобалната средна температура 2019 г. е определена от Световната метеорологична организация като рекордно най-гореща, а седем от осемте най-горещи години през последните тридесет години принадлежат на периода 1999-2019 г.
Този период беше забележителен и с чесотата и интензивността на екстремните проявления на времето и климата. Например промени в климатичните и агрометеоррологични условия влияят пряко върху прилагането на агротехнологиите в земеделието. Технологичните срокове до голяма степен определят крайния резултат, изразен чрез продуктивността на земеделските култури. Констатирано е, че през последните девет години, критичните агротехнически дейности са се провеждали обикновено със закъснение от 10-30 дни, поради неблагоприятни агрометеорологични условия. В шест от годините са пропуснати оптималните срокове за сеитба на пшеницата и ечемика, като в две от годините, това е станало поради продължителна суша. В останалите случаи наднормените валежи възпрепятстват навременното освобождаване на площите, подготовка на почвата за сеитба и сеитбата на есенните кълтури. В три от годините, поради суша е закъсняла сеитбата на маслодайната рапица. През 6 от посочените девет години наднормени валежи през пролетта са причина за забавяне на сеитбата на слънчогледа и в 4 години сеитбата на царевицата. Невъзможност да се проведат навременни пръскания с хербициди, пестициди и торене. В страните от цяла Европа също бяха наблюдавани периоди с необичайно високи и ниски температури, суша и наводнения и силни ветрове.
За земеделското производство особено важни са температурите на въздуха и почвата, сумата на валежите и почвената влажност във всеки момент от производствения цикъл. Според изследванията на климатолози от НИМХ средната годишна температура през 27 от последните 30 години е била по-висока от тази за периода 1961-1990 г., през две от тях – 1991 и 1996 е била по-ниска от средната спрямо референтния период и само през една – 2005 г. тя е била ражна на нормата.
Беше отбелязано нарастване на честотата и интензивността на тропичните бури през последните години, които беазспорно са разултат от промените на климата и оказват влияние върху климата върху вътрешността на континентите. До средата на 1980 г. широко се разпространяваше мнението, че щетите от ураганните ветрове превишават един милиард долара, като са възможни само няколко техни прояви в САЩ. Но ураганът Ендрю, например, оттегляйки се остави застрахователни щети, възлизащи на 16 милиарда долара. Икономическите загуби са нараснали четири пъти, докато нарастването на застрахователните загуби е почти десетократно.
Щормовите бури далеч не са единствената проява на екстремните условия на времето и климата, които предизвикват бедствия. Наводненията, които са резултат от необикновено интензивни и продължителни валежи или засушаванията, които се наблюдават в периоди на силно намалено количество на влежите (или тяхното пълно отсъствие) могат да бъдат по-унищожителни за хората и имуществото. Тези произшествия се случват често в много части на света и у нас. Съществуват забележителни примери за това през последните двадесет години. През 2005 г. в България за пръв път през новото столетие от м. май до м. септември се случиха рекордни по своето ниво наводнения в много райони на страната, особено тези в Североизточна България, където имаше и човешки жертви. Подобна беше картината и през 2010 и 2014 г. Във всички случаи при наводненията бяха заливани и унищожавани посеви на стотици хиляди декари, достигнали до 400 хил. дка през 2014 г.
Засушаването и сушата са другите прояви на времето, които нанасят сериозни щети на земеделието. По своята вредност и интензивност щетите от суша не са по-малки от тези от навоненията.
Поради вероятностния характер на проявление на наводненията и засушаванията те често носят най-големите тежести и трудности на света, но кой притежава поне малки възможности за да се противопостави на бедствията. Свързаните с климата бедствия наброяват повече от половината от бедствията в Африка и илюстрира мащабите на този проблем.
Проф. д-р В. Казанджиев
Доц. д-р В. Георгиева
НИМХ
Монитор
