0

П фу, тежка задача имам тази седмица. След голямо джуркане гостуването при лудите майки се падна на практичният татко, който всяка седмица реди съвети за по-изгоден живот. Но няма да ви давам съвети, мили родители, къде да купите гащеризон за „най-доброто дете“, нито ще избираме университет на детето преди да проходи.

Пфу, тежка задача имам тази седмица. След голямо джуркане гостуването при лудите майки се падна на практичният татко, който всяка седмица реди съвети за по-изгоден живот. Но няма да ви давам съвети, мили родители, къде да купите гащеризон за „най-доброто дете“, нито ще избираме университет на детето преди да проходи.

Проблемът с финансовото образование при децата ме занимава от ... четири години, когато се роди „единствената, неповторимата, най-красивата и тн.“ първа рожба. Разбира се, когато „ножът опре до кокала“ българинът започва да разсъждава, споделя с приятели, търси подкрепа от роднини и тн. Та така и аз започнах да разсъждавам как да възпитам освен добро, справедливо и умно дете, така и да му вменя чувството, че има разлика между „искам“ и „нуждая се“. Особено, когато чух невръстното ми, едва проговорило дете, че парите са по дърветата и в машините. Да, докато майките мислят конкретно за проблеми на момента (като детето кашля ... има сополи, яде от кофата, „изчезнааа!, а тука е“ и друго подобни), аз реших да се съсредоточа в по-безобидни теми, свързани с дългосрочната цел да придобие финансово образование и по-скоро качеството да бъде спестовно.

Като всяко дете и аз имах моменти на желание да имам всичко – играчки, компютри и телефони. По-късно идва времето на излезеш от дома, да бъде със себеподобните си навън. Но всичко това струва пари. Радвам се, че не съм възпитаван в средата „на́ ти тия 5 ... 50 ... 100 и тн. лева“, за да ме зарадват или накарат да млъкна.

Времето да поговорим с децата за парите не идва, когато станат тийнейджъри. Не, не става дума за израза „нямам пари да ти го купя...“. А за малките уроци, които може да даваме на нашите деца за това как да си поставят цели и как да финансират реализацията им. Малките уроци започват от ранна възраст. Според мен още от момента, когато започнат да казват първите си думи, особено ако са често „искам“ и „дай ми“.

Ето и 5 малки урока за парите, които и най-малките могат да разберат:

1. Разликата между „искам“ и „нуждая се“

Ако успеете да обясните тази разлика и да я въведете като норма, вие със сигурност сте създали един от най-важните финансови навици у вашето дете. Можете да започнете с малки неща – например да обсъдите с детето дали наистина има нужда от нова дреха, играчка и т.н. или просто много му се иска да я има (или пък на вас). Всъщност, това е упражнение и за вас самите, които искате да си угодите или да се представите като добър татко или майка.

2. Поставяне на цели чрез спестяване в касичка

„Искам куче, нова кукла, количка с дистанционно“. Всеки родител се сблъсква с желанието, която описахме по-горе. Поставянето на цели и последователните усилия за постигането им е важен житейски урок за това как да постигнем успех. И той важи в пълна степен по отношение на финансите. А малките уроци могат да започнат с скромни спестявания в касичката, която повечето деца имат и с удоволствие пускат стотинки в нея. Поговорете с детето си какво иска да направи със спестените пари, дали има цели – най-често, какво иска да си купи.

3. Примерът на първо място

Ако си купувате най-новия модел телефон всяка година при излизането му пазара и това е гордост за вас – това ще бъде пример и за вашето дете. Известно е, че децата следват примера на родителите, възпроизвеждат съзнателно или не техния модел на поведение. Замислете се какъв модел по отношение на парите задавате вие на вашите деца. Има значение дали живеете ден за ден, дали харчите не според джоба си и затъвате в дългове. Но винаги има възможност да промените финансовите си навици. И по този начин да положите основите на добро финансовото бъдеще на своите деца.

4. „Като нямаш пари – вземи от машината“.

Горната реплика чух от детето ми. Направи ми впечатление като думата „тата“, която каза преди „мама“. :) Повечето деца свързват парите с банкомата и вярват, че именно тази машина прави парите. Важно е да им обясним, че парите ги изкарваме ние, родителите, с нашата професия, знания, умения, труд. А също, и че парите не са в неизчерпаемо количество, само чакащо да задоволи прищевката на любимия наследник. Затова може да ги заведете на вашето работно място, за да видят как работите, за да изкарате пари, които отиват за нови дрехи, храна и удоволствие.

5. Парите могат да „работят“ за теб

Истината е, че тази концепция е чужда и на част от родителите. Но е важна! Поиграйте на банка с детето си, като определите лихва, която да начислявате върху спестяванията му. А после заедно наблюдавайте как те растат. За по-малките може да е по-лесно. Дaйтe на детето си двa бypĸaнa зa пapи (еквивалент на касичката от по-горе) - eдин зa cпecтявaния и eдин зa xapчeнe. Bceĸи път, ĸoгaтo тe пoлyчaт пapи от някъде (баба и дядовци, зa пoдapъĸ, зa храна или удоволствия), зaпoчнeтe дa им гoвopитe ĸaĸ иcĸaт дa paздeлят пapитe мeждy двaтa бypĸaнa и ĸaĸви ca плюcoвeтe oт тoвa. Последното е заимствано от Бъфет, който смята, че най-подходящата възраст да започнем разговора за парите е още от пpeдyчилищнa възpacт.