0

З амърсяването с пластмаса е толкова голямо, че според изследване на Световния фонд за дивата природа човек може да поглъща по 5 гр седмично - колкото една кредитна карта.

Замърсяването с пластмаса е толкова голямо, че според изследване на Световния фонд за дивата природа човек може да поглъща по 5 гр седмично - колкото една кредитна карта.

Най-голям източник според това изследване е водата, както и морските дарове. Според Световната здравна организация (СЗО), нивата на микропластмасата в питейната вода

не изглеждат рискови

но изследванията по въпроса са откъслечни, съобщиха световните информационни агенции.


В първия си доклад за микропластмасата в питейната вода СЗО посочва, че миниатюрните частици пластмаса са навсякъде в околната среда", включително и в питейната вода - и чешмяна и бутилирана.
"Това, че ги поглъщаме, не означава, че са рискови за човешкото здраве", смята Брус Гордън, координатор в СЗО по водата, санитарните условия и хигиената.
Гордън призна обаче, че наличните данни са малко и са необходими още изследвания. Той призова и за общи усилия за намаляване на замърсяването с пластмаса.
В доклада на СЗО се посочва, че хората десетилетия несъзнателно са поглъщали микропластмаса и други частици, които са в околната среда, без да има признак това да е нанесло някаква вреда.
Дори замърсяването на околната среда с пластмаса да бъде прекратено, микропластмасата в нея ще се увеличава, защото големите парчета ще се разбиват на все по-малки, изтъкна Андрю Мейс от университета на Източна Англия, който не е сред авторите на доклада. Той отбеляза, че този вид материали са особено вредни за малките организми.
Според СЗО много по-важен проблем от пластмасата е замърсяването на водата с микроби, което причинява 500 000 смъртни случая от диария в света годишно.
Важно е също да бъде установено въздействието на химическите добавки от микрочастиците, когато влязат в храносмилателната система.
Освен това учени от Американския геоложки институт откриха микропластмаса в дъжда, снега, питейната вода и океаните, като някои частици дори са видими за човешкото око.

Макар и наличието на пластмасови частици в световния океан да е добре известно, най-новите изследвания показват, че пластмасови власинки и частици има навсякъде.

Под микропластмаса се разбират частици, по-малки от 5 мм. Опасенията за здравето са, когато те са съвсем миниатюрни. Повечето са диаметър, по-голям от 150 микрометра, и се изхвърлят от тялото.

Учени, измерващи нивата на азота в киселинни дъждове в планини в Колорадо, откриха в тях пластмасови микрофибри. Малки власинки е имало в 90 процента от дъждовните проби, взети край Денвър и Боулдър, както и от отдалечени места като Скалистите планини.

Микрофибрите в дъждовната вода се виждат само с микроскоп. На цвят са сини, червени, сребристи, лилави, зелени, жълти. В пробите е имало и малки пластмасови топчета и парченца. "Вали пластмаса", коментира Грег Уедърби от Американския геоложи институт.

Наскоро европейски учени откриха тази година микропластмаса в иначе чистите Френски Пиренеи. Те казаха, че най-вероятно пластмасовите частици са отнесени там от вятъра и изчислиха, че върху Франция ежегодно падат 2000 тона микропластмаса. Микрофибри бяха открити и в арктическия сняг. Микропластмасата - парчета под 5 мм, се образуват при разграждането на пластмасовите боклуци или се освобождават от козметика и

препарати за абразивно почистване

Микрофибрите се освобождават от акрилни, полиестерни и найлонови тъкани и се отделят от тях при пране - обикновено с хиляди на артикул.

Най-малките такива частици преминават през повечето филтри и могат да навлязат в кръвта на организмите, които ги поглъщат. Австралийско изследване показа, че хората поглъщат около 200 парчета микропластмаса седмично, или 21 гр месечно. Два пъти повече пластмаса се поема с питейната вода. Други източници на микропластмаса са морските дарове, бирата, солта.

Какво е количество пластмаса, вредно за хората, още не е известно. Американски и канадски учени обаче установиха, че при ракообразните тя причинява репродуктивни проблеми и поколение с по-малки размери. Лабораторни изследвания показаха, че микропластмасата е вредна за белодробните клетки, черния дроб и мозъка.