О бща изложба, на която са представени 60 творби: голямоформатни маслени платна и малка пластика, съчетание от бронз и рога от овни подредиха в култовата старозагорска зала „Байер“ баща и син Светлин и Данко Стоеви.
Обща изложба, на която са представени 60 творби: голямоформатни маслени платна и малка пластика, съчетание от бронз и рога от овни подредиха в култовата старозагорска зала „Байер“ баща и син Светлин и Данко Стоеви.
Добре познатият с анималистичните си пристрастия Светлин Стоев, автор и на две белетристични книги /“Будни сънища“ и „Подземни небеса“/ не е изневерил на себе си: в част от платната оживяват любимите му каракачански кучета /художникът е учредител на международната асоциация за признаване на каракачанското куче/, а в други са вплетени сюжети от легенди и приказки. Достатъчно е да се вгледаш в заглавията на картините /“Тишина от чанов ек, притихнала в сърцето на Балкана“ или /“Карасеврийска легенда“/, за да разбереш пиетета на твореца към мистичното, но и животворното начало.
Сравнително малко познатия Данко Стоев /завършил е графика във великотърновския университет при проф. Радко Спасов и специализирал в университета на полския град Лодз/ изненадва с усета си към композицията и цветовата многопластовост. За разлика от таткото, който има десетки изяви, а платната и пластиките му са притежание на стотици ценители у нас и чужбина /над 50 него голямоформатни работи могат да бъдат видяни из залите на замъка – реплика в Равадиново/, Стоев – младши до сега е имал само три самостоятелни изложби, като в тази експозиция той се представя в напълно непозната за ценителите и приятелите му светлина.
Залата се оказа тясна, за да побере приятели и познати, които дойдоха да поздравят авторите, неочаквано за всички пристигна и група деца от градчето Мъглиж, ученици на Стоев – старши, който през последната година е поел ангажимента безкористно да им преподава началата на изобразителното изкуство в рамките на набиращото скорост сдружение „Творецъ“.
С ръка на сърцето Светлин Стоев призна, че първоначално идеята за съвместна експозиция с Данко леко го притеснила, винаги е бягал от подражателството по родова линия, включително и по линия на писането /баща му, дългогодишният журналист и прозаик Йордан Стоев е автор на половин дузина романи и сборници с разкази , последната засега е „Градината на праведните грешници“, появила се за 80-та му годишнина наскоро. Художник и автор на няколко книги е и по-малкият му брат Илко Стоев, който напоследък се е оттеглил да рисува в Родопите!/, но вече можел да си отдъхне: синът имал своя път и свой почерк в рисуването.
Монитор
