П роцесите на нашата планета са като пулса на човешкото сърце – случват се на определени интервали.
Процесите на нашата планета са като пулса на човешкото сърце – случват се на определени интервали.
До такъв извод са достигнали американски учени. Те са установили, че геоложките събития се повтарят в цикъл от 27,5 милиона години, съобщи научно-популярният сайт Юрик алърт, цитиран от Geoscience Frontiers.
Те се групират в 10 периода за 260 милиона години, като пиковете са на около 27,5 милиона години.
"Много геолози мислят, че големите геоложки промени са произволни във времето. Изследването ни обаче дава статистически доказателства за общ цикъл, което предполага, че те са свързани и не са произволни" - каза ръководителят на изследването Майкъл Рампино от Нюйоркския университет.
От 50 години специалистите предлагат различни цикли за основните геоложки явления, като вулканични изригвания или масово измиране на сушата и морето. Те варират от 26 милиона до 36 милиона години.
Датировка
Напредъкът на методите за датиране доведе до нови данни за времето на минали събития. Рампино и колегите му направили нов анализ за последните 260 милиона години, като обхванали 89 добре датирани явления - масово изчезване на видове, вулкани, изчерпване на кислорода в океаните, колебания в морското ниво, промени и реорганизиране на тектонските плочи.
Така геолозите установили интервалите на пулса на 27,5 милиона години. Най-близкият до наше време такъв „удар“ е станал преди около 7 милиона години. Специалистите очакват следващият да е след 20 милиона години.
Причините
Геолозите допускат, че тази цикличност може да зависи както от геофизичните процеси, свързани с тектоническите размествания, които стават във вътрешността на планетата, така и от измененията в климата на Земята и от процесите, извършващи се в Космоса. “Каквито и да са причините за тези циклични реакции, нашите резултати потвърждават, че големите геологически събития и процесите на групиране се извършват на определени интервали във времето, което е в разрез с доминиращите досега възгледи на повечето учени”, обяснява Рампино.
Монитор
