С ъбота е. Хубав, топъл октомврийски ден. Ден за размисъл след Страстната седмица. Приказливата жена седи на комшийската пейка пред блока, за да нищи последните клюки в държавата. Беше решила да седне на Орлов мост, ама се оказа, че мястото вече е заето от 12 човека, които си правят сбирка на випуска, докато половин столица ги псува. То цялата седмица премина в такава лудост, че това малка грантаджийска фамилия да затвори едно от най-възловите кръстовища в София, дори не беше черешката на тортата.
Събота е. Хубав, топъл октомврийски ден. Ден за размисъл след Страстната седмица. Приказливата жена седи на комшийската пейка пред блока, за да нищи последните клюки в държавата. Беше решила да седне на Орлов мост, ама се оказа, че мястото вече е заето от 12 човека, които си правят сбирка на випуска, докато половин столица ги псува. То цялата седмица премина в такава лудост, че това малка грантаджийска фамилия да затвори едно от най-възловите кръстовища в София, дори не беше черешката на тортата.
„Винаги можеха да се увият в червените тапети на оня архитекта, поне да се забелязват отдалече“, мислеше си жената, докато превърташе през ума си всички мръсни тайни, които се сещаше, че може да разкаже. Ама няма къде. И Фейсбука се оказа задръстен от тъпотии, като сред всеобщия хейт, едва ли някой щеше да обърне внимание на безценните й знания.
Разбирачи от различни страни се бяха обединили да разтеглят локуми за правните познания на новоизбрания главен прокурор и да нищят с какво да уплътнят оставащите им свободни платени часове, които след падането на мониторинга се оказаха неизползваеми. Така де, след като два пъти нюзфийда на социалната мрежа беше задръстен от хора, излезли от каталог за осветителни тела, които уж се борят за правосъдие, пък всъщност си правят селфита с абажури, явно вече нямаше какво ново да се измисли.
„Бездарници. Преди 30 години какви протестиращи имаше – фокусници… А сега…“, недовърши мисълта си ЕЖК, че току виж се появили от БХК, Български адвокати по правата на човека и WWF и да я изгорят на кладата за дискриминация на полова основа. Те така разбират правосъдието – който не ни кефи – под ножа. Който не е с нас, е пе…
Това съд, това правова държава, това демокрация са измислени понятия за група хора, която отказва да работи нещо по-различно от селска оплаквачка. А останалите трябва да ги търпим. Защото сме възпитани граждани на ЕС и уважаваме различните. Дори когато тези, различните, решат, че могат да прилагат диктат на малцинството. Засега само виртуален, но скоро и на вашето кръстовище.
Иначе казано – ако се замислим, какво му пука на обикновения човек кой е главния прокурор на страната? Дали ще е този или онзи има толкова пряко въздействие върху живота на повечето хора, колкото избора на концесионера на маршрутката между Долно и Горно Нанадолнище. Влиянието в съдебната власт е важно за малка група с пари и проблеми с правосъдието. За останалите четвъртък беше поредния работен ден, в който трябваше да заведат децата на училище и да отидат на работа, прелитайки над групичката платени клакьори, седнали на припек на Орлов мост.
Сещаме се и друго – за тях името на обвинител №1 също е без значение, но ако щедрите им шефове се окажат трайно без милиони за раздаване, изведнъж ще се наложи да работят наистина. А това не ги кефи. Те са малко като шопите, дето копали легнали, щото не можели седнали. И затова ако трябва ще станат на сталактити, но ще заработят умно-красивите си надници. Пък било то и под ръководството на някой, който нито е умен, нито е красив, при това от далечния за жълтите павета Видин. Все пак човек е толкова голям, колкото обемен е портфейла, върху който е стъпил. Пък за кесията на „бойците“ се чува, че редовно била пълнена от Сърбия с любов…
Но, за демокрацията ни беше думата. Какво ни донесе тя? Освен дамски превръзки с крилца и радостта да търпим разни кресльовци, които събрани накуп са под процента на статистическата грешка? Ами доста неща – възможността да живеем добре, да пътуваме, да строим, да събаряме, да избираме сами кой, кога и къде. Във всички аспекти. Да, малко сме апатични напоследък, ама това е времето. Като по цял ден четеш умно-красиви диктатори в мрежата и почваш да се объркваш. А всъщност демокрацията е нещо толкова чудесно и само избиращия човек може да опази себе си и близките си от това да се окаже внезапно актьор в чужда, зле режисирана пиеса. Ако не вярвате, питайте Хазарта колко гореща може да се окаже публичната клада.
А сега ви оставям на мира. И не забравяйте утре да се разходите до урните. За да няма после „Мистерията на българските гласове“, позната още като „абе, кой ги избра тия, бе“. Или както пееха Ъпсурт – „Колега, не ме занимавай с глупости“!
Монитор
