0

Я вор Бахаров играе обявилия война на остаряването Кугър Глас – модерна версия на вечно младия Дориан Грей на Оскар Уайлд, в пиесата на британеца Филип Ридли „Най-бързият часовник във Вселената“ (1992). Първата й реализация в България принадлежи на режисьора Стайко Мурджев, а премиерата пожъна силни аплодисменти в неделя вечер в Театър 199.

Явор Бахаров играе обявилия война на остаряването Кугър Глас – модерна версия на вечно младия Дориан Грей на Оскар Уайлд, в пиесата на британеца Филип Ридли „Най-бързият часовник във Вселената“ (1992). Първата й реализация в България принадлежи на режисьора Стайко Мурджев, а премиерата пожъна силни аплодисменти в неделя вечер в Театър 199.

Кугър е жиголо. Плочките на корема му са като вакуумирани пакетчета фъстъци, както казва неговият „спонсор“, любовник и доброволен слуга Капитан Так (Малин Кръстев), солариумът е неговият храм, а всеки появил се бял косъм го хвърля в истински ужас. Чувства не надраскват нито красивата му външност, нито полираното му его; прегръдката с него е като допир до мъртво дърво. Разглезен и безотговорен, той

иска да остане завинаги тийнейджър

и се готви да празнува 19-ия си рожден ден с нов обект на желанията, когото да използва и захвърли. Момчето, което си е набелязал (Александър Тонев – абсолвент от класа на проф. Иван Добчев, се редува в ролята с Румен Михайлов – възпитаник на проф. Атанас Атанасов), обаче проектира върху него копнежа си за по-голям брат, приятел, съдбовен двойник, за завръщане към изгубената гравитация... А дали наистина това е 19-ият рожден ден на Кугър и дали партито ще премине по внимателно подготвения сценарий, след като младият Фокстрот Дарлинг изненадващо си доведе придружителка и дори сдържаният и овладян капитан започне да саботира намеренията на своя „повелител“?!

Режисьорът Стайко Мурджев не от днес се вълнува от темата за жестокостта, съвременния култ към външния блясък, към привидностите, зад които най-често се крие съвсем различна същност. И той продължава безмилостно да дълбае в тези проблеми – във „Франкенщайн“, през „Портретът на Дориан Грей“, който преди няколко месеца постави в Благоевградския театър, до този разтърсващ спектакъл по пиесата на Ридли, който може да бъде „разчетен“ и като черна комедия, и като зловещ трилър, но най-вече като философска драма... Има фрази и миниатюрни притчи в тъканта на представлението, които буквално поразяват съзнанието, удрят върху него като звук на тревожна камбана. Героинята на Станка Калчева, например, разказва история от вестникарската хроника: родило се дете без лице, но пластични хирурзи му направили нос, уста, всичко – и сега то ще може да се друса, да псува, най-общо казано да върши всички битовизми и гадости, като „нормалните“ хора, докато остарее и умре. Струва ли си при това положение човек да има лице, пита се тя. На нейната Чийта годините й личат, тя е контрапункт на Кугър (едва узнаваема под грима, но все така огромна актриса е Станка Калчева, а интонациите, които напомнят за Стоянка Мутафова, едва ли са случайни за героинята на почти библейска възраст). Чийта е остаряла, защото

не се е отказала да чувства и да поема чужда болка

Живяла е по най-бързия часовник във Вселената; Глас е прозрял кой е той и с равен глас ще го формулира накрая, но навярно никога няма да се води по хода на стрелките му. И ще остане ненакърнен. За да се съхранят свръхестествената красота и младост понякога е нужен не пластичен хирург, а голямо количество безчувственост и жестокост. Да, спектакълът е жесток и провокативен, но не във видимите пластове, а по-скоро във философски план. „Това не е истина, това е приказка, тъмна приказка за отсъствието на любовта... порочна фантазия за избора, за категоричното решение, за отказа да чувстваш, да усещаш, да живееш любовта. Да я ампутираш от себе си. Да си създадеш антитела срещу нея. И да смазваш с лице от лед всеки, който се опита да те връхлети отново с нея“, казва режисьорът. Музиката на Емилиян Гацов-Елби придава усещане за надвиснала опасност, а звездите в актьорския екип, очаквано, са безпогрешни в нелеката задачи да изградят този ужасяващ, макар и предизвикващ усмивки свят. Със сигурност обичаната сцена на Театър 199 ще даде повече видимост и на прекрасната млада актриса в ролята на неочакваната гостенка Шърбет – Виттория Николова от театър „Възраждане“.