0

Т рупата на Народния театър „Иван Вазов“ отбелязва 170-годишнината от рождението на своя патрон със 130 клипа по текстове, представящи част от литературната вселена на Патриарха на българската литература. Те ще дадат начало на мащабна кампания на Народния театър през този сезон. Инициативата „Препрочитаме Вазов“, с която най-големият ни театрален институт ще почете юбилея, стартира утре, на националния празник 3 март, едновременно в ефира на БНТ, в сайта и Фейсбук страницата на театъра.

Трупата на Народния театър „Иван Вазов“ отбелязва 170-годишнината от рождението на своя патрон със 130 клипа по текстове, представящи част от литературната вселена на Патриарха на българската литература. Те ще дадат начало на мащабна кампания на Народния театър през този сезон. Инициативата „Препрочитаме Вазов“, с която най-големият ни театрален институт ще почете юбилея, стартира утре, на националния празник 3 март, едновременно в ефира на БНТ, в сайта и Фейсбук страницата на театъра.

Клиповете, в които актьори, интелектуалци, културни дейци, политици, банкери, учени, работници и деца четат избрани откъси от творчеството на Иван Вазов, са заснети от режисьора Борис Радев. Те

ще се излъчват в продължение на 4 месеца

в ефира на националната телевизия – до 9 юли, рождения ден на народния поет, когато ще е и кулминацията на националните чествания с премиерата на спектакъла „Нова земя“ по едноименния роман на Вазов. Той ще се играе на откритата сцена на „Театър пред театъра“. Драматизацията на романа е дело на драматурга от Народния театър Юрий Дачев, а режисьор е Бина Харалампиева.

„С кампанията „Препрочитаме Вазов“ искаме да припомним на всеки българин, а и на самите себе си, че сътвореното от нашия национален писател, от нашия народен поет е истински необят – духовна история и география на България. То не се ограничава с красивия и вдъхновяващ патос на няколкото стихотворения и песни, които знаем наизуст още от детството си, още преди да сме се научили да четем. Не е и само онова, което изучаваме в програмите по литература. „Под игото“ и „Немили-недраги“, „Опълченците на Шипка“ и „Една българка“ са важни знаци по пътя на националното ни самопознание, но нима „ Великата рилска пустиня“, „Чичовци“, „Към пропаст“ и „Нова земя“, „Отечество любезно“ и „Моят път“ не са? Нима пантеистичната любов на Вазов, която пресътвори българската природа в „Скитнишки песни“ и възпя планините на родината ни не е респектираща? Или могъществото на страстите в историческите му драми? Или личният му пантеон от чувства, открехнат в залеза на дните му в антологията „Люлека ми замириса“? Словото на Иван Вазов е вградено в червените ни и бели кръвни телца, все едно дали го знаем и искаме, или не, то ни държи изправени, насърчава ни в надеждата и ни дава куража, че сме обичани, че сме родени с благословията на своя национален писател. И как да му се издължим ли – като го четем и препрочитаме“, казва драматургът на театъра Мирела Иванова.

Театър „Българска армия“ също ще отбележи годишнината на родоначалника на новата българска литература със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото „художествено слово”). С поетичния спектакъл „Урок по български. На теб, Българийо свещена“

в сценичната адаптация на актьора Иван Налбантов

ще надникнем в десетина от неувяхващите творби на класика от „Епопея на забравените“ и други негови стихосбирки. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката на Добрин Векилов-Дони, консултант е проф. Владимир Атанасов. Сред изпълнителите са актьорите Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева-Нети, Стефка Янорова, Лара Златарева, Александър Дойнов, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Владислав Виолинов, Гергана Данданова, Евелин Костова, Лара Златарева, самият Иван Налбантов и др. Премиерните представления са на 4, 16 и 29 март. „Народният поет е пръв и голям представител на нравствения, обществен и естетически идеализъм след Освобождението. Неговото художествено слово е част от българския литературен канон – творец без съперник по обхват и дълбочина, най-търсеният и предпочитан български автор. Вазов изгражда историческата, нравствена и гражданска култура на съвременния човек“, категоричен е проф. Владимир Атанасов.