Б ившата двукратна световна шампионка в скока на височина и носителка на сребърен и бронзов медал от две олимпиади Бланка Влашич от началото на европейското първенство по футбол не е пропускала мач на родната Хърватия.
Бившата двукратна световна шампионка в скока на височина и носителка на сребърен и бронзов медал от две олимпиади Бланка Влашич от началото на европейското първенство по футбол не е пропускала мач на родната Хърватия.
Тя приключи с активния спорт преди броени месеци и сега е свободна да скача по трибуните колкото си иска, да пее и да танцува на воля за сънародниците си с „шахматния“ екип. Да, най-вече да танцува като щура - още се помнят нейните митични секси-балети след всяка преодоляна летва, когато тв-коментаторите се чудеха дали аплодисментите на публиката са повече заради поредния успех на хубавата хърватка или заради знойния й танц. Който през тези дни тя изпълнява по онези стадиони на Европа, където се вихри нейният по-малък брат Никола Влашич - лицето на предприетия от националния треньор Златко Далич решителен нападателен обрат в играта. Защото до неотдавна Хърватия трудно бележеше гол и поставянето на Влашич от дясната страна на „тризъбеца“ от атакуващи полузащитници веднага даде страхотен резултат. Ами Никола наниза три гола на поредните противници и накара наставника му да заяви на всеослушание: „Сега другите трябва да се страхуват от нас!“ А Бланка щурее дори в разговора си по телефона с пратеника в датската столица на в. „Гадзета дело спорт“ Давиде Стопини.
- Хърватия се утвърждава все повече и повече като страшилището на това първенство...
- Надявам се да е така! Прекрасни са! Изгубих си гласа по време на мача с Шотландия – пях и виках като луда след гола на Никола!
- Бланка, а сега какво ще се случи срещу Испания (бел.ред. - мачът е тази вечер от 19.00 ч.)?
- Да започнем с това, че в понеделник аз ще бъда в Копенхаген, за да се включа в нашата агитка – няма да пропусна! Какво ще се случи, питаш? Виж, много е просто: Хърватия, която видях как играе срещу Шотландия, не само може да елиминира Испания, но и да стигне до края и да спечели европейското първенство! Най-лошото е зад гърба ни и от този момент нататък във фазата на прякото елеминиране моят национален отбор е перфектен. Ето защо могат да се случат велики за нас неща!
- Вие сте свикнала да бъдете в средата на терена, в центъра на вниманието, под плътния поглед на тв-камерите. Какво се случва сега, лесно ли е да викаш за някого от трибуните, как се променя ракурсът?
- Сега съм ужасно по-нервна, отколкото когато се състезавах. Не мога да се контролирам, когато гледам Никола да играе. Много е по-лесно да бъдеш главно действащо лице, отколкото да бъдеш отвън и да знаеш, че по никакъв начин не можеш да окажеш никакво влияние върху това, което се случва на терена.
- Искате да ни кажете, че е много по-сложно да бъдеш фен на брат си, да викаш за него, отколкото да скочиш 208 см?
- Точно така! Мъката и натискът са същите, но тук, сега, само понасяш всичко, а нямаш възможност да оказваш контрол върху случващото се и не можеш да сториш нищо друго, освен да окуражаваш! Сега разбираш ли защо си изгубих гласа?
- Да, разбирам. Ще ни разкажете ли нещо за отношенията си с Никола?
- Много сме си близки – ние сме четирима братя и сестри и постоянно сме в тесен контакт, без значение от това къде се намираме физически. Но с него имам по един особен начин много специална близост, прекрасна обвързаност. Разликата между нас е цели 14 години, но независимо, че е много по-млад от мен винаги сме се закриляли един друг. Когато беше малък не си спомням колко много вечери съм му била гледачка вкъщи! А сега, да го видя, че представя моята страна в екипа на националния й отбор – вълнението е фантастично!
- Вашият баща Йоско е бил десетобоец и е спечелил златен медал на Средизимноморските игри. Той е бил ваш треньор. Но оставил ли е следа и в изграждането на Никола като футболист?
- Определено да израснеш в семейството на спортисти помага много. Никола разбра какво означава това да практикуваш спорт на високо равнище, проследявайки и моите състезания, давайки си сметка за нужната умствена подготовка, за необходимата за победата нагласа. И освен това..., ама разбира се, моят баща му помагаше още от малък, както с това да го съветва как да се храни, така и по отношение на физическата подготовка, третирайки го веднага все едно, че е професионален футболист на изключително виско ниво. Но да кажем, че е получил достатъчно информация и от двама ни.
- Какви съвети дадохте на брат си преди мача с Испания?
- Не, аз не съм „Mental coach”. Мисля, че в главата на Никола всичко е много ясно. Особено като имам предвид как игра срещу Шотландия! После той знае, че ако му трябва подкрепа, може да разчита винаги на мен, защото аз съм до него!
- Кой ще се обади пръв на Никола в понеделник вечерта след мача?
- Виж, ще ти кажа следното: ние, Влашич, си имаме един наш си чат. И въобще не чакаме мачът да свърши – пишем в него дори в хода на деветдесетте минути. После, когато включи телефона си, Никола чете всичко и задължително ни отговаря! Дано интернет-връзките да са добри!
Монитор
