Б ългарската бяла млечна коза е разпространена в стопанства във всички части на България. Това е най-разпространената за страната порода кози.
Българската бяла млечна коза е разпространена в стопанства във всички части на България. Това е най-разпространената за страната порода кози.
Създадена е чрез кръстосване на местни кози със саански пръчове в Института по планинско животновъдство в Троян и целенасочена селекция на получените кръстоски. Призната е за порода през 1992 г.
Характеризира се със здрава и плътна конструкция, хармонично развито тяло, широк и дълбок кош, добре развита мускулатура, главата е суха, удължена, ушите са среднодълги, слабо окосмени, насочени встрани и напред, очите са големи и светли, вимето им е добре развито, полукълбовидно, здраво прикрепено на широка основа към корема, цицките са съразмерни. Формата на вимето отговаря на изискванията за машинно доене. Имат бяла козина и в повечето случаи са безроги.
Подобрител
За порода подобрителка е използвана саанската коза, а по-късно саанизирани пръчове от бивша Чехословакия и Германия. Проведено е масово кръстосване на местни кози от различни райони с внесените пръчове. Основните признаци, по които се провежда селекцията, са жива маса, млечност и мастни вещества в млякото. На 3,5 години козите тежат 55 - 65 кг, а пръчовете 75 – 80 кг. Започват да се ползват за разплод на 18-месечна възраст. Средната им млечност е 500 - 550 л, с 3,5% мастни вещества. Плодовитостта достига 180 ярета от 100 кози майки.
Ярета
Българската бяла коза е скорозряла порода. Новородените ярета обикновено са с тегло 3,2 - 3,3 кг, на 6 месеца тежат 25 - 27 кг, а на 12 месеца 49 - 53 кг.
При добро хранене и отглеждане козичките могат да се заплодят в годината на раждане.
Месодайността на българските бели млечни кози е по-добра от месодайността на местните кози. Тази порода се отглежда в Троян, Ловешко, Габровско и др. Породата е сравнително устойчива на неблагоприятни климатични условия, добре се адаптира, което позволява нейното разпространение в цялата страна.
Монитор
