П резидентът на Италия Серджо Матарела ще гледа в неделя финалния мач на Европейското първенство на стадион „Уембли“ в компанията на престолонаследника на Англия принц Уйлям и съпругата му Кейт – съобщиха от канцеларията на държавния глава.
Президентът на Италия Серджо Матарела ще гледа в неделя финалния мач на Европейското първенство на стадион „Уембли“ в компанията на престолонаследника на Англия принц Уйлям и съпругата му Кейт – съобщиха от канцеларията на държавния глава.
А доколкото до противника на „адзурите“ – националите на Англия, то медиите на Апенините осмиват дружно решението на съдията от Нидерландия Дани Макели да отсъди несъществуваща дузпа срещу Дания. Тази, благодарение на която англичаните се класираха съвсем незаслужено за финала, макар че ние би трябвало да сме доволни от това решение, тъй като то елиминира по-опасния и непридвидим противник - обобщават „Гадзета дело спорт“, „Кориере дело спорт“, „Република“, „Стампа“ и други всекидневници.
Някои от вестниците дават простор на атаката срещу рефера – нидерландец на новия треньор на „Рома“ Жозе Муриньо, който го обявява за част от комплот на европейските футболни шефове. Защото те нарочно били отказали финалният двубой да бъде преместен от „Уембли“ заради ширещия се на Острова „Ковид-19“, както препоръчаха не един и двама европейски лидери, тъй като били едва ли не обещали на домакините май срещу много пари да тържествуват там на 11 юли.
Нещо, което съвсем няма да им се отдаде, както смята в просторно интервю за „Гадзета дело спорт“ някогашният национал, футболен секс-символ, сваляч на поразия в миналото, а сега примерен съпруг и баща на две дъщерички – Кристиан Виери, наричан от всички Бобо.
- Виери, ти каза преди месец с апломб, че Италия ще играе на финала на Европейското първенство. Защо бе толкова сигурен?
- Защото виждах как „адзурите“ играят, както и това, че те никога не губеха. Включително и младежкия отбор, този под 21-годишна възраст. Аз играх в Националния отбор почти 15 години – знам добре каква мъка си е, не само физическа, но и умствена. Нима съществуват само мачовете от Световните и Европейските първенства? Ами квалификациите? Те също са страхотно тежки особено когато гостуваш. Така че ако не губиш никога, това означава, че имаш душа. А ако не губиш никога, играейки футбол, значи си отбор. При това голям отбор!
- Както предвиди ти самият, „адзурите“ ще играят на финала. Не се ли страхуваш, че Италия ще излезе за него малко уморена, както се случи през 2012 г.?
- Малко се бяха „сготвили“ в продълженията срещу Испания, но испанците не ти заплитат не само всичко в главата, но ти оплитат и краката. А когато стигнеш до финал трябва да мислиш едно единствено нещо: да става каквото ще! Цяла Италия и всички италианци по света сега гледат Националния отбор. Величието не се заключава в класирането за самия финал, а в изминати път към него. В революцията, която извърши Роберто Манчини.
- Не си изумен, нали?
- Всеки си има свой собствен стил, а това е неговият стил – да се играе качествен футбол с цел победа. Вера чух някакъв коментатор да казва – този път сме решили да се отбраняваме! Ама що за глупост е това? Ти трябва да се отбраняваш, ако си принуден да го правиш. Никога не съм чувам в някой голям отбор да се казва: да се отбраняваме и ще видим какво ще стане. И днес Италия е велик отбор, просто защото не иска да играе, да прави така. Това е нашата най-нова история – излязохме от катастрофа, от едно истинско бедствие. Бяхме много изостанали, бяхме много назад, а сега сме много напред. Неузнааваеми!
- Ама доста тежко ни беше с Испания, а?
- Играх цяла една година в Мадрид, познавам ги като джобовете си – те си имат техен собствен манталитет. Играеха този футбол преди двайсет години и с този футбол спечелиха всичко. С тях можеш да не излезеш на глава и през всичките 90 минути. Можеш да ги победиш, но никога няма да играеш по-добре от тях, защото са си все такива. Ние не – не сме тези отпреди, откакто на кормилото е Манчини.
- Който доближи нашия футбол до този на испанците..
- Не, не е така. Той направи нещо друго – просто поиска от неговия национален отбор да играе футбол, истински. Така, както правят днес всички големи отбори, от английския шампионат до този на Франция. така, както правят Белгия, Холандия, Дания...
- Не намирате или вие, че Манчини се е променил много?
Ама наистина не. Днес съществуват социалните мрежи – по-лесно е да видиш как е някой. Мене ме бяха нарочили за голям, непроменим грубиян. А грубиян ли съм аз, а? Манчо винаги си е бил такъв – един добряк, който понякога се вбесява. Както се случва на всички.
- В какво преоткриваш Манчини, когато познаваш добре?
- Той беше мой идол, когато бях момче. После играхме заедно, след това бе мой треньор. Манчини винаги е бил синоним на хубавия, красивия футбол. Играеше го, искаше го, желае го и сега!
- А знаеш ли кой беше първият, който се впусна да го прегръща, когато направи с пета гола на „Лацио“ срещу „Парма“?
- Аз бях, не вярвах на очите си, но за него това беше нормално. Чиста проба фантазия и именно тези отигравания той очаква от неговите играчи. Избрал си ги е такива точно заради това, дори някои да ги пуска да играят за малко, млади са до един и качествени. Може би нямат голям опит, но налице е една голяма, сплотена група, която компенсира. Когато гледам как Инсинье се шегува например с Имобиле, сякаш виждам мен, Пипо Индзаги, Алекс дел Пиеро, Джиджи Буфон, Гатузо. Смях заедно, позитивност, така се побеждава като отбор, като група, в това отношение футболът не се е променил.
- А когато гледаш как Виали и Манчини пеят заедно химна какви мисли те изпълват?
- Направо си е истинско чудо! Но не само те двамата – Ориали също, който спечели Световната титла през 1982 г. и действа още, после Ломбардо, Салсано, Де Роси – все хора, които знаят какво значи да облечеш националната фланелка.
- Спомена италианската душа. Според теб Бонучи и Киелини ли са душата на този отбор?
- Най-вече тези, които имат повече опит. Заедно те са перфектни и не бих ги сменил за никоя друга защитна двойка в Европа. Велика е сентенцията на Мориньо – тези двамата идват от Харвард, от най-прочутия университет. А моята сентенция за Киелини е следната – ако могат да му поставят два нови прасеца на краката, ще играе до 50 години!
- Според теб заслужава ли Жоржиньо „златната топка“?
- Направи страхотен шампионат с „Челси“, сега играе великолепно на Европейското първенство. Ама според вас дали му пука от това ще спечели ли или не „златната топка“? Играае за Италия и ще рита на финала на „Уембли“. Сега той мисли само за това.
- А на 22 години можеш ли да бъдеш толкова силен, колкото е Донарума?
- Ако вече са те нарочили за най-добрия вратар на света – да, на 22 години – да! Джиджо е роден за вратар, също като Буфон. И през тази година негов личен треньор бе бразилецът Дида. Не случайно е това – дълги години той бе най-добрият вратар на света.
- Вие сте играл с Енрико Киеза. Какво виждат у него у сина му Федерико?
- Федерико е по-мощен, има по-голяма физическа сила. Той е перфектен за днешния футбол. Енрико беше повече нападател, истински феномен в това да рита еднакво добре и с двата крака. Синът му върви по неговия път, става и по-хладнокръвен пред противниковата врата, но има право Манчини – трябва да вкарва повече голове. Притежава всичко, за да го стори – не само сила, но също така техника, бързина, бърз старт.
- Май и Чиро Имобиле трябва да вкарва повече голове...
- Ако играеш в голям национален отбор, трябва да бележиш голове и баста! Аз съм сърбал тази попара, Хари Кейн също, когото направо го заплашваха със смърт до четвъртия мач. Сега хулят Чиро, но той и Белоти имат само две задължения – да се борят и да помагат на отбора. В националния отбор ти играеш за честта на фланелката и за твоята страна. Не заради твоите голове. Ако ги вкарваш – добре, ако не ги вкарваш, но помагаш на отбора – и това е много добре!
- А на Виери би ли му харесало да бъде централен нападател в този отбор?
- Ох, толкова много ме болят колената, че не мога даже на федербал да играя...
Монитор
