С лед юбилейната си изложба в Стара Загора художникът Валентин Дончевски излиза пред софийската публика с характерните за него големи формати и завладяваща пъстрота и цветност, калейдоскоп от форми и цветове, антропоморфни и геометрични фигури, които преливат и създават нови комбинации от оптични ефекти.
След юбилейната си изложба в Стара Загора художникът Валентин Дончевски излиза пред софийската публика с характерните за него големи формати и завладяваща пъстрота и цветност, калейдоскоп от форми и цветове, антропоморфни и геометрични фигури, които преливат и създават нови комбинации от оптични ефекти.
Изложбата за 60-годишнината на Дончевски в столицата се открива тази вечер от 18 ч. в галерия „Райко Алексиев“ и ще може да се види до 30 ноември. В техническо отношение работите му са смайващо разнообразни – колажи, асамблажи, инкрустации, натрупвания и наслагване на класическа живописна тъкан или цветови ефекти от употреба на мъниста, елементи от бита, фотография...
Ето какво пише изкуствоведът Борис Данаилов за неговото творчество: „Едва ли в момента има художник, който така „яростно” се опитва да обедини и съгради една художествена аналогия на вселената, така както прави в своите работи Валентин Дончевски. Но ще бъде неточно, ако твърдим, че този авторов копнеж и градеж на едно битие подобно на вселенското обхваща единствено света, който ни заобикаля. По-скоро обратното - авторът си дава сметка, че той също е една вселена и в този смисъл се опитва равнопоставено да ситуира себе си както спрямо външното, така и спрямо вътрешното...“
“Накъсаните спомени са достатъчен материал за конструиране на огромни духовни пространства. Даже и манипулирана, същността ни може да излъчва любовна градивност в протуберансите на Космоса“, вярва художникът.
„Човекът – уникален, фантастичен, звярът с три шестици, любимото дете, играчка, продължение, ученик в карантинна реалност, отражение, животно с душа, променлива вселена, жалко подобие на абсолюта, велико бъдещо проявление, лъжа, истина и лъжеистина, роб и бог, божествен, блуден, бавен, банален, безкраен, безподобен, белязан, безмерен и много още... Оплетен с много гордиеви възли. Три от тях – кои сме, къде сме и къде отиваме? Никога няма да разберем. Защото, ако разберем, филмът ще се свлече от прожекционния екран като змийска кожа и трансмутацията, станала явност, ще се превърне в малко черно джудже, засмукало в черната си дупка светлина с плътността на ядрена бомба с горящ фитил, граничещ с изригването на ново начало. Това се опитах да изразя като художник чрез смесване на фотодокументалистика и колажи от български черги в моите разнопосочни пластични експерименти през годините“, обяснява Валентин Дончевски.
Монитор
