Д окъде може да стигне националният футболен на Италия на Европейското първенство? На този въпрос даде отговор в последния си брой спортната библия на Апенините – в. „Гадзета дело спорт“. Като известният спортен репортер Луиджи Гарландо го направи с една много интересна, динамична и все по-често използвана журналистическа форма – „авто-интервюто“.
Докъде може да стигне националният футболен на Италия на Европейското първенство? На този въпрос даде отговор в последния си брой спортната библия на Апенините – в. „Гадзета дело спорт“. Като известният спортен репортер Луиджи Гарландо го направи с една много интересна, динамична и все по-често използвана журналистическа форма – „авто-интервюто“.
- Можем ли да спечелим Европейското първенство?
- Да!
- Не се ли увличате малко като „тифози“ на „адзурите“? Досега бихме само Турция и Швейцария, нима това са Бразилия и Аржентина...
- Не казваме, че ще го спечелим, а че можем да го спечелим. Манчини твърди, че Франция, Белгия и Португалия са по-силни от нас. А с другите можем и да се справим. Той има право. Но да си спомним какво повтаряше непрекъснато през 2006 г. Дженаро Гатузо: в един кратък турнир като този често печелят по-добрите в конкретния момент, а не най-добрите в абсолютен смисъл. Ние от сега нататък, та чак до 11 юли, можем и да станем най-добрите. И трябва да знаете, че Турция и Швейцария не са толкова окаяни отбори, колкото ги направихме да изглеждат. А пък и в предварителния тест в Болоня „асфалтирахме“ чехите, които започнаха Европейското много добре.
- Имаме ли поне една основателна причина, която да ни кара да си помислим, че можем да спечелим Европейското? Нека я чуем...
- Посочиха я вече мнозина авторитетни коментатори като например Гери Линекер: Италия изглежда като клубен отбор. Никой на първенството досега не е показал толкова добри игрова хармония и добре смазан задружен механизъм като „адзурите“. Преходите са перфектни. В турнир с близки една до друга срещи да успееш да демонстрираш игра, която компенсира спадовете на отделния индивид, разликата определено се чувства. С Швейцария имахме един Инсиние, който не блесна особено, игра минорно, но „организмът“ не страдаше от това. Който събира звезди без солиден игрови опит, е по-изложен на риск да жъне слаба реколта.
- А една втора причина?
- Духът, груповата емпатия, ентусиазмът, които Манчини успя изкусно да посади, се виждат с просто око. Съвсем не беше банална „планината“ от накамарени един върху друг „адзури“ след гола на Локатели, нито пък хоровите песнопения и възгласи в автобуса им, както и безбройните декларации на националите, с които те възхваляват атмосферата в тренировъчния лагер „Коверчано“. Това е емпатия, която е направо циментирана от желанието за реванш след Апокалипсиса през 2018-та, когато не достигнахме до финалната фаза на Световното. И която извиси неимоверно ръст на вълната на 29-те поредни положителни резултати на националния отбор. Не случайно Манчини е привлякъл в щаба си Габриеле Ориали и Даниеле Де Роси, които са герои от триумфите на Италия на Световните първенства през 1982 и 2006-та година. Резултати, които малко или много са плод на колективната игра, на сплотената група. Понякога този дух прави чудеса.
- Играта и духът – ОК! Но другите имат Мбапе, Лукаку, Роналдо и т.н....
- Истина е – доколкото до силни, върхови индивидуалности, някои притежават повече от нас. Ама да не прекаляваме. Посочете ми само едно по-класно представяне досега в турнира от това на Локатели срещу Швейцария. Бихте ли сменили Локатели с Рабиот? Ние не бихме го заменили дори с Погба. Канте е достоен за Златната топка, но когато Жоржиньо казва „Барела е моят Канте“, той съвсем не богохулства. А го познава много добре. Но колко средни линии видяхте досега на европейското по-добри от нашата? Лукаку е наистина ураган, но в петте си кръстосвания на шпагите досега с Бонучи и Киелини е вкарал само един гол и то от дузпа. Но както казах нашият върхови играч е самата ни игра.
- Но Франция май наистина изглежда да е от друга планета?
- Не, от нашата е. Може да е по-силна, по-експретна, по-талантлива, да я смятат за фаворит, но не е неопреодолима. Беше много по-неопреодолима през 1982 г. Бразилия, когато Кармело Бене рецитираше: „Те имат грациозност, ние имаме Грациани!“ Изглежда Манчини притежава грациозност... Варан направи добър дебют, но често се губеше. Много са с характерчета звездите на Дешам. В края на краищата скромната Германия я биха с автогол. Да не забравяме и максимата на Флоренци: стига и един корнер, за да промени историята!
- Ама без Киелини, обаче...
- Киелини дава на отбора изключително много в тактически и емоционален план. Но Италия се отбранява като отбор, който е непрекъснато в атака, владеейки „проходната линия“, при това много добре, защото нямаме нито едно предупреждение. Овладяваме топката преди да влезем в остро единоборство и да се стигне до фаул. Не сме зависими от един единствен голмайстор. И благодарение на познанията на Манчини – който и да влезе, все играе добре. Погледни само Ди Лоренцо и Ачерби. Десет мача без да се допусне гол не са случайност.
- Но да се играе плътна преса срещу отбор като Франция би било истинско самоубийство. Стартът на Мбапе е ужасяващ...
- Да се пресече „снабдяването“ на Мбапе е най-добрият начин да бъде обезвреден. А освен това Манчини знае как да погази принципите на противника.
- Но не сме ли прекалено лежерни в центъра?
- Говореха така години наред за Шави и Иниеста, докато те побеждаваха наред и печелеха всичко. Техника, бързина и синхрон правят ненужно използването на сила, на твърда игра. В ръгбито нещата са различни и по-комплицирани, но това е футбол.
- А как ще стане Локатели да не бъде в ключенв игра, да бъде оставен вън от терена?
- Просто е – оставяш го вътре. При все това той остава титуляр, защото Марко Верати трябва да приключи пробния период, „настройката“, после ще бъде включен във вътрешната ротация. Манчини претендира за преса и висок ритъм на игра дори и при резултат 3:0. Което означава, че винаги ще са нужни свежи сили, за да се поддържа фурията.
- Имобиле отбеляза два гола в два мача – това добре. Но ще стигне ли, за да се спечели европейското?
- Манчини работи много и като психолог, за да подсили самоуважението у своя централен нападател. Срещу Швейцария го остави на терена независимо от многото му грешки с цел да му даде възможност да търси гол, който той в края на краищата отбеляза. Треньорът все още не е дал възможност да експлодира на Распадори, може би боейки се от това той да не свърши някакво геройство и да накара да се влюбят в него хората, които очакват новия Паоло Роси. Манчини покровителства Чиро Имобиле така, както Енцо Беардзот правеше с Паоло, надявайки се после да бъде компенсиран с важни голове. Със сигурност нашият централен нападател не е силният ни пункт, сравнен с Бензема, Лукаку и Роналдо. Но и тук компенсираме с играта. Атакуваме наказателното поле с петима футболисти, вече отбелязаха голове Инсиние, Берарди и Локатели. Обаче на финала на предпоследното европейско пъвенство решаващия гол го вкара Едер, не Роналдо. И скромните играчи имат история.
- Да срещнем Белгия на четвъртфинала и Франция на полуфинала – може би е най-добре? Или по-скоро най-зле?
- За фаворититет от Франция вече говорихме. Белгия пък открай време е на бивак в последния базов лагер преди да се качи на върха. Освен талант, вече притежават и нова мъдрост в управлението на играта. В същото време Португалия отдавна има всичко това и само като си го помислиш - вените в главата се затапват и тя започва да те боли зверски.
- Дали не е по-добре да бъдем втори в групата, за да разместим мачовете на осминафиналите?
- Не. Ако Манчини разпореди подобно нещо срещу Уелс в неделя, то той ще се отрече от три години яка работа и възпитателен процес. Този национален отбор е програмиран да се бори само за победа.
- Хубаво, ама да се търсят винаги гол и красота уморява. Ще си платим ли усърдието?
- Съществува такъв риск, но той може да се избегне с равностойните смени. Преди всичко що се отнася до определящите играчи като Спинацола, които винаги работят на високи обороти. За да бъде красива и всепобеждаваща тази Италия тя трябва да тича винаги максимално, дори ако води с 3:0, както стори срещу Турция и Швейцария. Само така можем да бъдем конкурентноспособни с по-талантливите от нас отбори. А благодарение на този благороден и смел дух Италия на Манчини върна гордостта и ентусиазма на една жестоко ранена от пандемията страна.
- Следователно вие вярвате, че на 11 юли можем дори да играем финал на „Уембли“?
- Няма да бъде никак лесно, особено ако по пътя си напред попаднем на Франция. Но самият факт, че можем да се надяваме със заслужаващи доверие доводи, във време, когато всички ни се радват изненадани, това вече е триумф. А само преди три години не бяхме между 32-та отбора на световното в Русия, изгубени в развалините на истински апокалипсис.
Монитор
