0

О фициалното откриване на фестивала „Златната липа“ закъсня с трийсетина минути заради него. Оказа се, че десетки жени на почтена вече възраст, щерките, а и внучките им искат да се докоснат до актьора, който точно преди 44 години дава живот на кой знае защо считания по онова време за „скучноват“ отец Рикардо Леон де Ередия и Санта Крус от „Осъдени души“. Добре, че до него вървял операторът на лентата Христо Тотев, който успял някак си да го отскубне и буквално в последната възможна секунда да го „достави“.

Официалното откриване на фестивала „Златната липа“ закъсня с трийсетина минути заради него. Оказа се, че десетки жени на почтена вече възраст, щерките, а и внучките им искат да се докоснат до актьора, който точно преди 44 години дава живот на кой знае защо считания по онова време за „скучноват“ отец Рикардо Леон де Ередия и Санта Крус от „Осъдени души“. Добре, че до него вървял операторът на лентата Христо Тотев, който успял някак си да го отскубне и буквално в последната възможна секунда да го „достави“.

Смутено ще признае, че едва сега разбрал какъв голям писател е Димитър Димов и как един завършен в далечната 1945-а роман продължава да вълнува вече поколения наред хората.

„Бил съм на две години, когато е завършена тая книга. Ако не беше случайността французите да откажат кооперацията с Въло Радев и наместо Омар Шариф или Джан Мария Волонте, аз да вляза в образа на йезуитския монах, със сигурност щях да пропусна твърде много от нещата в живота. Най-малкото нямаше в продължение на дълги месеци след премиерата пощата ми да се препълва с писма, носещи българско клеймо. До степен пощальонът да ме заподозре в нещо… недотам редно. Да не говорим за съпругата ми по онова време Барбара. Уви, нямах шанса „Осъдени души“ да мине и по полските кина, но пък след 150 роли в киното и театъра, сега получавам награда за цялостно творчество в България. Просто не е за вярване, че толкова хора ме разпознават, защото аз, честно казано, много трудно виждам сутрин в огледалото монаха…“, разказва Ян Енглерт.

Разсмива се на нещо, пошушнато му в ухото от Христо Тотев и маха отривисто с ръка: „Не, не е възможно… Въло Радев тогава ме държеше яко за юздите и не даваше много-много да се вихря. Бяха  го предупредили, че съм… лошото синеоко момче от варшавските улици, иначе казано – истински хулиган!“.

Оказва се, че някогашният оператор на лентата му е припомнил как в един от поредните дубли за сцената, където обсебеният от Фани Хорн (изиграна от унгарката Едит Салай) монах шепне на латински молитва изнервеният Ян промърморил недотам цензурни думички на полски. И се наложило при озвучаването Коста Цонев доста да се измъчи, за да нагоди превода.

Леко се натъжава при споменаването на Салай: така се стекли нещата, че никога повече не се видели. Тя заминала за Франция, където се омъжила и прекратила кариерата си като актриса. Смята, че двамата са били повече от страхотна двойка, със сигурност при друго стечение на обстоятелствата са щели да направят още няколко филма.

Разтваря ръце и философски добавя: “Навярно знаете, че най-кратката дефиниция за щастието в актьорската професия е да се окажеш в правилното време, на правилното място и в… правилната компания!“.

После връща „лентата“ назад и уточнява, че първоначално бил поканен за образа на американеца Джон Уинки , дори пробвал костюма, но късно вечерта асистентът на режисьора го помолил да помогне на сънародничката си Янковска Чешляк (харесана първоначално за Фани Хорн, след като Жаклин Бисе отказала).

„15 минути след като приключих ми предложиха да приема ролята на Ередия. Първо отказах, след това се съгласих . Имах нужда от пари и нямах представа за какво става въпрос в този филм и за какво ме ангажират.Междувременно Янковска  получи предложения от изтъкнат полски режисьор и отказа ролята. В продължение на два месеца  пътувах между Полша и България за пробни снимки с други актриси, докато Въло предпочете предложената му от унгарски режисьор съвсем, ама съвсем начинаещата Едит. Така изглеждаха нещата – отново стечение на обстоятелствата…“.

Споделя, че не е сред феновете на наградите, започнат ли прекалено да те ухажват и изкарват на сцената с аплодисменти, може би е време да си търсиш друго поприще или просто да излезеш от…занаята. На студентите години наред разказвал, как цели пет години след дипломирането си през 1964-а му давали роли на… храстчета. През 1969-а, след живо тв излъчване на пиесата в която играел критиците се скъсали да хвалят негов колега, а той получил едно-единствено писъмце. Междувременно го поканили да участва в сериала „Колумбовци“ и когато отново излъчили онази постановка изведнъж критиката и публиката го забелязали.

„Тогава получих писма от стотици зрители и си направих извода, че успехът или популярността имат много къси крачета, особено днес, когато е достатъчно ефектно да „повърнеш“ в Интернет и да станеш звезда.“

Минути по-късно излиза на сцената под продължаващи близо 10 минути аплодисменти и изправени на крака зрители, препълнили залата на старозагорската държавна опера за официалното откриване на седмия фестивал за съвременно европейско кино „Златната липа“. Мълчи смутено и почти шепнейки изрича в микрофона: „Жив съм, жив съм. Щом ме помните…“.

Ден по –късно , след като е засадил своята фиданка в заформиралата се вече липова актьорска горичка в центъра на Стара Загора и е чул песента „Излел е Делю хайдутин“ в изпълнение на осемгодишната Мирела Дюлгерова ще каже:“ Прекалено дълго живея, за да не си давам сметка, че всички успехи и неуспехи са нещо относително…“

След което ще обясни колко много обича спорта как докато е играел футбол страшно харесвал да вкарва голове в противниковата врата. Но уви, вече излизал от възрастта на голмайсторите, за да навлезе в онази, в която дават награди за …цялостно изпълнение. Затова много повече се радвал на случаите, в които забравили че им е преподавал студенти получават призове.

 

От първо лице

Не обичам „клюки под одеялото“. Моето поколение беше възпитано по различен начин. Хората се срамуваха, а сега се хвалят с тъмните неща от биографията си. Докато снимахме филма пътувах по-често до България, отколкото изискваха професионалните ми задължения. И нямаше как това да остане скрито. Днес вече съм дядо-татко: дъщеря ми Хелена от брака ни с Беата се появи когато вече бях на 57и тръгна по моя актьорски път. От първия с са Томаш и близначките Малгожата и Катаржина, имам 5 внучки..Вярно, това подмладява, но пък се налага да притежаваш търпението на дядото и авторитета на бащата. Tpябвa дa ĸaжa, чe в eднa пo-нaпpeднaлa възpacт чoвeĸ нe oбpъщa внимaниe нa ceбe cи. Идeaлнaтa фopмa зa cъжитeлcтвo, без значение дали  cтaвa въпpoc зa ceмeйcтвoтo или oбщecтвoтo e paвнoвecиeтo мeждy взимaнeтo и дaвaнeтo, нe мoжeм caмo дa взимaмe и caмo дa дaвaмe. Aĸo няĸoй oт нac пocтигнe paвнoвecиe мeждy тeзи двa пoлюca, тoй e щacтлив. Toвa ниĸaĸ нe e лecнo, мoгa дa ĸaжa, чe ĸoгaтo нaвъpшиx 50 aз пocтигнax тoвa paвнoвecиe.