Д ве ромски семейства от село Джурово отглеждат шафран, който се изнася за Испания. Подправката обикновено се реализира изключително трудно на пазара. Именно поради този причина производители проявяват креативност, влагайки го в козметика. Това става възможно, след като фондация „Биоселена“ кандидатства пo проект пред обществения борд на TELUS International България.
Две ромски семейства от село Джурово отглеждат шафран, който се изнася за Испания. Подправката обикновено се реализира изключително трудно на пазара. Именно поради този причина производители проявяват креативност, влагайки го в козметика. Това става възможно, след като фондация „Биоселена“ кандидатства пo проект пред обществения борд на TELUS International България.
Шафрановият и дивият минзухар лесно могат да бъдат объркани на пръв поглед заради сходната си красива лилава окраска, разказа Мария, която отглежда подправката. Ако обаче разтворите чашката на шафрановия, веднага ще забележите трите червени стигми. Именно след тяхното изсушаване в сушилня за плодове в рамките на 3 часа на 45 градуса шафранът е готов да ферментира в рамките на 2 месеца до получаването на крайния продукт - готовата подправка, която заминава за продажба зад граница.
Производителят Стоян Дурков и Владимир Петров от фондация „Биоселена“ разкриха пред „Монитор“ някои от тънкостите при брането на растенията, от които се прави подправката - трябва да се случва
рано сутринта, когато все още са затворени
тогава са най-добро качество, защото слънцето не ги е напекло и се чистят по-лесно.
Оказва се, че климатът и почвите в цяла България са изключително благоприятни за отглеждането на шафран. Единственото важно условие е избраният терен да бъде под наклон, за да не задържа почвата вода, тъй като тя създава риск от изгниване на луковиците. Не е ясно точно колко време отнема шафранът на порасне - това може да се случи за седмица или в рамките на един месец.
„От края на май до началото на септември луковиците заспиват - именно тогава е моментът за тяхното разсаждане или засаждане. През септември се събуждат, а зелената маса пробива, октомври пък започва да цъфти в продължение на 3-4 седмици“, разказа Дурков, който е категоричен, че колкото повече се окопава на пролет, толкова по-добра реколта ще има на есен. Ако приемем, че луковиците са малки, средни и едри, то според производителя и ментор на двете семейства би било най-добре да засеем средни и едри луковици, за да може да се климатизират.
Традицинно през първата година добивът е по-малък
но той се увеличава с всяка изминала година. След 3-4 години идва време да се разсадят, тъй като в противен случай ще започнат да се задушават една друга. Средният добив от терена в селото е една 20-килограмова кофа от латекс, пълна със свити „чашки“, или три - с отворени. Въпреки добрите намерения на работещите във фондация „Биоселена“ и усърдния труд на семействата от Джурово търговията с шафран не върви.
„Чужденците много харесват нашия шафран, но като опрем до цената, се отказват. При мен той се търгува за 35 лв. за грам на пазара, за фирми цената е наполовина“, поясни Дурков.
Според производителите причина за това е, че няма фирма, която официално да изкупува подправката, заради което се налага всеки да се старае да реализира продукцията си самостоятелно. Така например произведеният в Джурово шафран заминава за Испания, но не като подправка, а под формата на сапун. Дурков подчерта, че козметичният продукт се радва на значителен интерес както у нас, така и зад граница. По фермерските пазари в страната той се търгува по 4 лв. /бр, цената в Испания е на едро и е много по-ниска. Износът продължава вече втори месец, от България месечно отпътуват около 3000 сапуна. От чуждестранните ни клиенти вече валят заявки и за още два модела – с магарешко мляко и арабския алепо. Уговорката е износът
да достигне до 200 000 годишно
Сериозен проблем пред родните производители на подправката създава и иранският шафран, който подбива цените на българския - 1200 долара килограм. Те имат огромни количества и го продават на ниски цени. Въпреки това обаче понякога високото качество на родната продукция надделява - един от най-големите любител на български шафран се оказва висш дипломат от мисията на Кралство Саудитска Арабия у нас. Продукцията, отглеждана в Джурово, се изследва във френска лаборатория по 4 показателя – оцветяване, кроцин, пикрокроцин и влажност с референтни стойности между 6 и 12% след изсушаване. Ако влажността е над 12 на сто, има риск шафранът да изгние бързо.
Монитор
