0

И мето на талантливата художничка Лулу, чиито картини до 14 ноември ще греят в ярки багри по стените на столичната галерия „НеоЛукс“ като експериментална противоотрова срещу корона-кризата, сякаш ухае на френски парфюм и напомня за героините на Ведекинд, Мопасан и Зола. Но не се заблуждавайте – Лулу, или Лиляна Петрова, е чиста българка, макар и много пътувала по света.

Името на талантливата художничка Лулу, чиито картини до 14 ноември ще греят в ярки багри по стените на столичната галерия „НеоЛукс“ като експериментална противоотрова срещу корона-кризата, сякаш ухае на френски парфюм и напомня за героините на Ведекинд, Мопасан и Зола. Но не се заблуждавайте – Лулу, или Лиляна Петрова, е чиста българка, макар и много пътувала по света.

Този красив псевдоним неволно й измислят първите невръстни възпитаници на нейната доскорошна школа по изобразително изкуство. Повечето от 2-3-годишните малчугани са деца на чужденци, някои – френскоговорящи, и още се затрудняват с артикулацията. Ля…Лю…и…да я нарекат „Мис Лулу“ им е далеч по-лесно. „Пасна ми и си останах Лулу. Когато по-късно се озовах за няколко месеца в ОАЕ да работя в галерия и пак да преподавам рисуване на ученици от цял свят, този псевдоним още повече ми хареса, защото на арабски Лулу означава перла. В Абу Даби всичко е „Лулу“ – улици, магазини, остров…“, повдига воала червенокоската.

По време на откриването на изложбата „Живот с корона“ преди дни Лили представи в галерията и авторски тоалети с мотиви от живописните платна. Сигурно е страхотно да носиш като нея

рокля със собствения си портрет

но като звезди на вечерта се чувстваха и останалите модели – майка й и нейните приятелки. „Досега винаги съм рисувала върху дрехите, от съвсем малка започнах да го правя върху рокли, обувки, чанти, куфари, чадъри. Но ръчната рисунка е като картина: изключително трудоемка и скъпа. Съвременните технологии ни позволяват повече неща“, обяснява художничката. Десените за облеклата й сега са принтове, създадени в специална печатница. Това е най-добрият начин изкуството да излезе извън пространствата, които по принцип са му отредени, и да тръгне по улиците, за да стигне до повече хора. „Всичко започна просто като крилата идея, но в момента, в който видях реализирани първите няколко модела и радостта на приятелките ми, за които бяха замислени, реших, че ще разработя своя линия, ще регистрирам марка и ще предлагаме дрехите онлайн. Премиерите на колекциите пък ще са с такива бутикови събирания като по време на сегашното откриване. Това ще бъде моята стратегия“, споделя Лили-Лулу.

Родителите й са й разказвали, че като хлапе всичко вкъщи, отговарящо на нейния ръст, е било изрисувано. Момиченцето е като героиня в собствена приказка. Детски психолог ги съветва: „Не й се карайте – заведете я да рисува“. „До 6-годишната ми възраст живеехме в Москва и всяка събота и неделя те ме водеха на тези занятия, макар че там

разстоянията са огромни и пътувахме 3 часа

за да мога да отида“, припомня си Лили. От самото начало тя е наясно, че иска да прави именно това и по-нататък. („Имаше период, в който работех в един сайт и нямаше как да рисувам – тогава буквално се разболях“, доверява). След Художествената гимназия красавицата постъпва в Радио „Алма Матер“, води сутрешния блок и вечерно предаване, приемат я и в специалност „Мода“ в НАТФИЗ. Но там ограниченията в творчеството някак не й допадат и след втората година предприема трансфер към НБУ. Дипломира се като бакалавър по визуални изкуства и графичен дизайн, след което защитава магистратура при любимия си професор Николай Майсторов – един от най-експресивните български живописци. „Той ми казваше: какво си губиш времето тук, пътувай, пътувай, върви да те види светът! И тия думи сякаш наистина ме изстреляха: от 2012 до края на 2019 г. не се спрях да участвам в какви ли не фестивали и изложби в Англия, Франция, Италия, Русия, САЩ, Емирствата… – общо  11“, изброява локациите на професионалните си изяви г-ца Петрова.

Големият й международен старт започва от Италия: Лаура, собственичка на галерия с 40-годишна история във Флоренция, кани Лулу да се включи в групова изложба, след като я е открила в каталозите на обща експозиция на 9 селектирани автори от цял свят, състояла се малко по-рано в Лондон. „Чудех се какво да правя, защото това беше точно след като моят татко почина и бях изпаднала в страхотна депресия. Изобщо не можех да рисувам, все едно някой ми беше счупил ръцете. Напуснах работа, затворих и школата с децата, беше ужасно… Италианците обаче бяха разгледали внимателно портфолиото ми, цитираха определени заглавия на картини – това ме спечели като лично отношение и си казах: ще тръгна. И видях как се отнасят с артистите там – на откриването присъстваха фотографи, медии, куратори, домакините ми издадоха сертификат за техен артист, определиха ми цени, представиха ме в артистичните среди“, разказва нашето момиче. Като ексклузивен автор на флорентинската галерия Лили е на изложение в Кан редом с повече от 100 участници от пет континента, идва и покана за самостоятелна изложба в града на Данте по време на Международното биенале на съвременното изкуство там. За 2 месеца почти денонощно свещенодействие с четките Лиляна Петрова, подобно многоръкия Шива, създава 14 големи платна. А синьора Лаура не иска да я пусне обратно в родината и дори се заема

да й търси подходящо гадже в Тоскана

Всъщност малко по-рано Лили вече е изживяла своята голяма италианска любов, но в Сицилия. Заминава на екскурзия с приятелка и на място се свързва с известен млад художник, с когото дотогава са се срещали само в Мрежата. В него българката разпознава героя от свой странен сън, пламват чувства и едноседмичната ваканция прелива в едногодишен престой на острова. После пък Виторио идва с нея у нас. Днес, по волята на съдбата, двамата вървят по своя път поотделно, но Италия си остава за Лили любимо място за следващи изложби и за арт поклонничество.

Обединените арабски емирства очароват художничката дори повече от Апенините – със сафаритата с джипове, с изгревите в пустинята. Случвало се е и шейхове да доведат някоя от съпругите си за уроци по живопис при нея: според исляма на жена може да преподава само жена, така че перлата Лулу е доста търсена. „В тези страни можеш да включиш в картината образа на шейха, на камила или кон, но е много трудно с женските образи“, казва тя. Въпрос на културни различия. Куриозното е, че нейните творби, повечето от които са женски портрети, са приемани с възторг и там. Въпрос на талант.