Н а 18 март църквата ни почита Св. Кирил, патриарх Йерусалимски, Мчк Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия.
На 18 март църквата ни почита Св. Кирил, патриарх Йерусалимски, Мчк Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия.
Св. Кирил
бил възведен в сан йерусалимски архиепископ в царуването на Констанций (337-361 г.), един от синовете на Константин Велики. Ереста на Арий в това време силно смущавала мира на Църквата Христова. Сам императорът приел лъжеучението и се стараел да го разпространи в държавата. Без да се бои от гонението, св. Кирил твърдо защищавал истината и я проповядвал усърдно.
През време на неговото епископство на 7 май 351 г. станало в Йерусалим чудесното явление – личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това чудесно явление, което видели всички жители на Йерусалим и множество поклоници, които се намирали в светия град. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Цялото население на града било обзето от страх и едновременно от радост и се затекло в храма да прослави Бога.
Описвайки това чудо, св. Кирил се стараел да възбуди в сърцето на императора чувство на истинско благочестие. Но увещанията му останали безполезни. Сам св. Кирил си навлякъл гнева на царя и бил подложен на гнет и изгнание.
В Юдея се появил страшен глад. Св. Кирил, изпълнен със състрадание към бедните, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той започнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да помага на бедните. Това благородно дело било представено на императора в превратен вид, понеже св. Кирил имал много недоброжелатели между арианските епископи. Те възбудили срещу него царя и отците от Селевкийския събор и св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от заточение, когато император станал Юлиан, който обявил пълна веротърпимост и върнал от заточение всички изгнаници.
В краткото си царуване Юлиан(361-363 г.) употребявал всички средства, за да унищожи християнството и да възстанови езичеството, към което бил привързан с цялата си душа. Като се убедил, че явното гонение няма да доведе до желаната цел, той действал отначало повече по хитър начин. Той проявявал към християните най-голямо презрение, стараел се да ги лиши от възможност за просвета, забранявал им да имат училища, отнемал доходите от християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях училища и болници. Той облагодетелствал юдеите, само защото те били врагове на християните.
Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да докаже неверността на пророчествата, той имал намерение да възобнови в предишното великолепие разрушения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които вече дълго време се скитали безотечествено по разните страни; защото по времето на император Адриан, по причина на станалия бунт, на тях било забранено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предишното название и с тържеството на християнската вяра градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на благоговение за християните. Можем да си представим с каква радост юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, пълни с радостни очаквания. Защото с възобновяването на храма те свързвали и надежди за своето освобождение от властта на иноплеменниците и за възстановяване на старото величие. Всеки от тях бил готов да пожертва част от имуществото си за постройка на храма. Жените давали скъпите си украшения. Всички се готвели да вземат участие в свещеното дело. Юлиан щедро помагал с пари; поставил един от сановниците си да ръководи работите и обещал, когато храмът бъде построен, сам заедно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като благодарност за успеха на делото и за тържество над християните. Отивайки на поход против персите, той писал на юдеите: "Молете се да се върна победител! Аз ще върна на Йерусалим предишното величие и в храма ще въздам благодарност на Бога."
Ободрени от покровителството на императора, юдеите започнали да се отнасят към християните с най-голямо презрение и да им нанасят всякакви оскърбления.
Между това юдеите усърдно се заловили за работа: очистили мястото на предишния хрим и започнали да приготвят материали за основите. Изведнъж земетресение, придружено от буря и вихър, разтърсило всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били придружени от странно явление: огън излизал на кълба от земята, обгарял работниците и оставял на телата и дрехите им знака на кръста. Ужасени от чудесната личба, юдеите били принудени да оставят своето предприятие и мнозина от тях познали силата на Христа и приели християнската вяра. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил, забранил да споменават за него като за нещо необикновено. Той отстранил свети Кирил от Йерусалим.
След смъртта на Юлиан свети Кирил се върнал, но отново бил изгонен от императора Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение.
Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до смъртта си в 386 година.
Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 "осветителни слова" или поучения за готвещите се към св. Кръщение, които в древната Църква се наричали "оглашени". Тези слова съдържат изложение на догматите и обяснения на църковните обреди. Те са твърде важни за нас, защото доказват как чисто и неизменно Православната църква запазила наредбите на древната Църква.
По времето, когато в Никомидия се повдигнало гонение срещу християните, всички изповедници на Христа били хващани и хвърляни в тъмница, а след това ги съдели, при което били подлагани на много и различни изтезания и на жестоки мъчения; и тези, които оставали непоколебими в изповядването на Христа, нашия Бог, били наказвани със смърт.
В това време
светите мъченици Трофим и Евкарпий
били известни във войската като едни от най-мъжествените и храбри воини, а поради това се оказали и едни от най-големите врагове на Христа. Те преследвали християните, хвърляли ги в тъмниците и като имали над тях пълна власт, по свое усмотрение подлагали някои на изтезания, а други оставяли да угаснат в тъмниците. Веднъж, когато отивали да задържат едни християни, те видели голям огнен облак, който слизал от небето и с приближаването си към тях все повече се сгъстявал. От облака излязъл глас, който им казал:
- Защо вие така упорито преследвате Моите раби? Не се заблуждавайте: никой не може да подчини на своята власт тези, които вярват в Мене, но по-добре вие сами се присъединете към тях и тогава ще придобиете за себе си Небесното Царство.
Като видели това и чули думите, Трофим и Евкарпий - тези яростни и жестоки гонители на Христовите раби, паднали на земята, понеже не можели нито да гледат към облака, нито да понесат излизащия от него гръмотевичен глас, и лежейки на земята, си казвали един на друг:
- Наистина, велик е Този Бог, Който ни се яви сега. Блажени ще бъдем, ако станем Негови раби.
И в този миг, когато със страх говорели това, облакът се разделил, обгърнал ги от двете им страни, и от него отново се чул глас:
- Станете и се покайте, и греховете ви ще бъдат простени!
Когато станали, те видели посред облака да седи някакъв много красив мъж, сияещ с необикновена светлина, и голямо множество, което предстояло пред Него и Му служело. Поразени от необикновения Му вид, Трофим и Евкарпий в един глас извикали към Него:
- Приеми ни, защото неизразимо зли и големи са нашите грехове! Няма друг Бог, освен Тебе, Твореца и Единия истинен Бог, а ние все още не сме се присъединили към Твоите раби!
След като казали това, облакът веднага се възнесъл на небето. А Трофим и Евкарпий още дълго време останали тук и плакали, а после, след като се помолили на Бога, се върнали и освободили всички, които били затворени в тъмниците. Снемайки оковите от тях, те изпращали всички, целувайки ги като братя и им се покланяли; и така всички затворници се върнали по своите домове. Като узнал за това, началникът на град Никомидия страшно се разгневил на Трофим и Евкарпий. Той ги извикал при себе си и започнал да ги разпитва, за да разбере причината за тази тяхна промяна. Те подробно му разказали за явилото им се видение. Тогава началникът заповядал да ги повесят на дърво и да стържат ребрата им с железни зъбци, а след това да трият раните им с въжета от конски косми. Светите мъченици мъжествено понасяли мъченията и се молели, радостно благодарейки на Бога. С това те предизвикали още по-яростен гняв в началника на града и той заповядал да запалят голям огън и да ги хвърлят в него. Когато кладата била запалена, светиите сами влезли в огъня и прославяйки Бога, предали праведните си души в Неговите ръце. Такава била мъченическата кончина на светите мъченици Трофим и Евкарпий.
Монитор
