С тудент по история в Софийския университет „Климент Охридски“ откри в османския архив на Истанбул неизвестни документи за Георги Раковски. След като през април представи на научна конференция първия от тях, преди дни 21-годишният Октай Алиев от Ветово попадна на нови свидетелства за революционера, които вероятно ще хвърлят допълнителна светлина върху живота му.
Студент по история в Софийския университет „Климент Охридски“ откри в османския архив на Истанбул неизвестни документи за Георги Раковски. След като през април представи на научна конференция първия от тях, преди дни 21-годишният Октай Алиев от Ветово попадна на нови свидетелства за революционера, които вероятно ще хвърлят допълнителна светлина върху живота му.
Документите все още не са представени официално, защото третокурсникът, който се старае и да не изостава в онлайн обучението по своята специалност, продължава да ги проучва. Според Октай документите са неизвестни, защото в противен случай те биха били публикувани досега в научен доклад или изследване.
Интересът на Октай към живота и делото на Раковски бил провокиран от едно съобщение в края на миналата година, че Софийският университет подготвя научна конференция за 200-годишнината от рождението на революционера. Студентът вече имал познания по османотурски език. Изучавал го за кратко в университета и участвал в тримесечни онлайн курсове, организирани в Турция. Покрай тях се запознал с османисти от страната и ползвал предоставения профил на един от новите си приятели, за да влезе в архива.
„За да имаш профил, трябва да си гражданин на южната ни съседка – Република Турция. В този изключително богат архив може да се търси по два начина, единият от които е чрез ключова дума. Написах „Раковски“, но излязоха някакви документи, които не са свързани с революционера. Тогава написах името му с „ф“ и попаднах на интересни неща“, обясни пред „Монитор“ Октай.
Първият документ, който вече е представил на научната конференция през април, открил два месеца по-рано. В превода му помага османистът проф. Орлин Събев.
Това е телеграма от 1865 г. на
силистренския валия Мехмед Ариф паша
до великия везир Мехмед Фауд паша. В нея се казва, че „известният“ Раковски се търси от османската власт да се арестува. Дава се информация, че някой е докладвал, че революционерът е в околностите на Русе. Съобщава се за човек, без да се споменава името му, който казал, че знае къде е Раковски и може да го залови, ако му се плати сумата от 25 000 гроша. Тъй като валията не може да реши сам дали да брои тази сума, се обръща към везира. Той отговаря, че няма пречка да бъдат дадени исканите пари.
На второто свидетелство Октай попада на 31 октомври. Това е писмена молба (арзухал) от Раковски до великия везир чрез каймакама на Шумен. Документът е от 1853 г. и съдържа три листа - единият е самият арзухал, другият е уведомление до каймакама, че е получена такава молба, а на третия е посочена датата.
„Уведомлението до каймакама със сигурност е писано от писар. Почеркът е съвсем различен от този на арзухала. Дали молбата е писана собственоръчно от Раковски или текстът е диктуван на писар, на този етап не може да се каже. Аз предполагам, че арзухалът е писан лично от революционера. Консултирах се с моя преподавател проф. Пламен Митев и той ми отговори, че всъщност Раковски е владеел османотурски, можел е да чете и пише. В молбата Раковски уведомява Високата порта, че има да получава 2000 гуруша от кятиб (писаря) Симеон, син на Станчо от Котел. Накрая се чете: „Вашият слуга, Йоргаки Ракофски“, обяснява за откритието си Октай.
На третия документ попаднал на 4 ноември, докато работел по данъчен регистър (теметтуат) на немюсюлманите в Котел от 1845 г. с намерението да открие информация за семейството на Раковски. Регистърът съдържал 228 листа и в него се отбелязвало кой какви земи притежава, какви данъци плаща, с какво се прехранва.
„На едно място е посочено, че Стойко, син на Съби (Стойко Попович Събев – бащата на Раковски) от еснафа на терзиите има годишен приход 516 гуруша. Живеел е в Пеновската махала на Котел. Описано е, че Съби е един от собствениците на долап - уред за вадене на вода, който e отбелязан с името Мамарич. Аз предполагам, че е бил собственост на рода Мамарчеви. Известно е, че бащата на Раковски е женен за сестрата на Георги Мамарчев и това ми подсказа, че става въпрос именно за Стойко Попович. Необходимо ми е обаче време, за да проуча целия този обемен документ и да направя изводи“, казва студентът.
Той се надява да открие в регистъра информация и за самия Раковски, както и нови данни за историята на Котел отпреди 170 години
„Чувството да си откривател и че в бъдеще тези документи ще се въведат в научен оборот и някой ще те цитира, когато пише допълнена биография на Раковски, е уникално“, казва младият човек, който отсега показва, че има бъдеще в историческата наука.
Монитор
