0

И ва Тодорова е от ония пораснали момичета, които в малкото си свободно време пришпорват ролерите по софийските улици, и двата Икара, получени неотдавна за драматургичен текст и за водеща женска роля, както и наградата „Златен кукерикон“ за индивидуално творческо постижение в театъра хич не тежат на полета й.

Ива Тодорова е от ония пораснали момичета, които в малкото си свободно време пришпорват ролерите по софийските улици, и двата Икара, получени неотдавна за драматургичен текст и за водеща женска роля, както и наградата „Златен кукерикон“ за индивидуално творческо постижение в театъра хич не тежат на полета й.

Напротив, вдъхновяват я за следващи подвизи. Нейният новаторски моноспектакъл „Приятно ми е, Ива!“ – на ръба между стендъп комедията и сериозния театър, направи фурор и бе признат от специалистите за явление на сезона. Представлението е много лично: в него може се говори за драматично-смешните отношения с лекарите, за това как да изклинчиш от работа, защото на балкона ти е кацнало птиче или как се опазват застрашен вид лешояди в Родопите, но всъщност става дума за съхраняването на любовта и добротата у нас. Сега тази сладкодумна и шеметна пишеща актриса, която ни очарова от сцената на Театър 199, е решила, че нейната Ива (тя самата) си струва да продължи да се изказва по темата и вече събира текстове за втора серия на изповедта си. Не се наема да обещае кога ще е готова, но онова, което със сигурност знае, е, че в постановката

пак ще има пръст Стоян Радев

В сегашния проект тя го е титулувала „режисьор консултант“, което за нея означава по-висша степен на менторство по всички въпроси. „Имам голям късмет да живея в едно и също време с него и да работим заедно“, казва Ива – безценно признание от актриса към режисьор.

Ива Тодорова никога не е била част от трупата на някой театър – веднага след като завършва НАТФИЗ излиза на свободна практика, за да не е принудена да прави компромиси с ангажиментите, които поема. Изкарва си джобни с уроци по английски, гледане на деца и т.н. Младостта е надменна, отбелязва тя, но към днешна дата е убедена: „Най-големият кеф в театъра е колективната работа, създаването на представление с целия възможен екип колеги – актьори, сценографи, гримьори“. Щом си помисли за такъв тип спектакъл, веднага в главата й се появяват имената на Чехов и Шекспир. Спомня си как още в студентските им години Стоян Радев е направил „Шекспир за любители“ – колаж от всички комедии на гения със сценарий, напомнящ ситком в стила на „Бар Наздраве“, който се е играл с огромен успех не само в Учебния театър, но и в Сатирата. Участва й се в нещо такова, но приема предизвикателството отново да бъде в солова акция на сцената. „Артистът живее малко самотен живот, събира се най-често със себе си, за да прецени как да продължи нататък“, споделя Ива.

Тя е възпитаничка на проф. Крикор Азарян от випуска след така наречения му „златен клас“. В академията най-често си прави откъсите с утвърдени днес имена като Георги Къркеланов, Анастасия Ингилизова, Невена Бозукова, Моньо Монев (доц. Мазов от „Откраднат живот“) – все нейни състуденти. Веднъж във ІІ курс в техен час по сценична реч влиза режисьорът Галин Стоев, за да избере едно момиче и няколко момчета за спектакъла си „Войцек“ в Армията. От следващи ден Ива е не само в актьорския състав на постановката, но и негова най-скъпа приятелка. Въпреки добрите професионални перспективи обаче не след дълго г-ца Тодорова се озовава в чужбина. Намесва се любовта: по време на пътуване в Швейцария се запознава с бъдещия си съпруг, италианец. „В началото Винченцо ми беше смешен. Първото ми впечатление за него беше, че е

мафиоз – ходеше с черни ризи със златен шев

беше с бакенбарди и тъмни очила „Гучи“. Казах си: „О-о, я по-далече от този!“. Но той се оказа много добър човек, а страховитият му имидж – защитна маска към света. Говореше отвратителен английски, но хубавото беше, че го съзнаваше и се смееше над себе си. С тази самоирония ми стана много симпатичен. Казах му обаче да престане да ми говори на английски, защото не мога да го взема на сериозно“, връща лентата актрисата. Тя е завършила английска гимназия с втори език испански и скоро става ясно, че на италиански го разбира по-добре, отколкото на измъчения му английски. Ренцо Винченцо, както е цялото му име, не се вижда като „български зет“ у нас и, като по-„пластична“, Ива решава, че тя по-лесно ще свикне на Ботуша, отколкото той – в полите на Витоша. Мъчно й е, защото си мисли, че никога повече няма да се занимава с изкуството си, но става така, че още на втората година основава своя детска театрална компания в Торино.

Но след време на българката й става скучно в Италия. Тази цикличност на деня, със закуска, обяд и вечеря, около които се върти семейният живот, със задължителния етикет, който се спазва от всички, я уморяват. Точно в този период получава покана от родината да се включи в създаването на ново списание – „Осем“. „Аз съм зодия Овен. На Овена ако му кажат „Я изкопай един тунел от тука до Враца, той моментално ще даде газ. Ако е ново начинание, ще се хвърли презглава“, обяснява Ива. И не се колебае дълго дали да приеме. Блазни я идеята да пише за пътешествията си по света и за други интересни работи. В Торино се е занимавала с маркетинг – работа, която й се удава лесно, върши я буквално с помръдване на малкия си пръст. И за кратко стига до позицията рекламен директор в изданието. А воаяжите й до Италия са почти ежемесечни – сега с нискотарифните авиокомпании понякога й костват едва 5 евро за отиване и връщане.

Винченцо се появява в няколко видеа в моноспектакъла на Ива. Не прилича на мафиот – има си съвсем хрисим вид човекът (по професия лаборант), но актрисата твърди, че се дължало на нейното облагородяващо влияние. Тя притежава над 400 подобни записа, в които мъжът й се опитва да говори на развален български, а този от представлението, в който

спряга глагола „закусвам“

е сред най-смешните. „Когато започнах да уча италиански, говорех с много грешки. Неговите приятели го питаха: „Защо не я поправяш?“. А той им казваше: „Много е чаровна като бърка така“ и се кикотеше. Аз тогава се зарекох, че ще му го върна тъпкано и сега го изтъпаних пред целокупния българския зрител с неговия лош български“, шегува се Ива и добавя, че именно смехът и автоиронията са нещата, които най-силно ги свързват с Ренцо.

...Преди „Приятно ми е, Ива“ Тодорова е играла в постановката на Гергана Димитрова „Добре дошли в България“. Поканена е, защото периодът бил празничен и в София почти нямало други актьори. Образът на еколожката обаче й носи номинация за „Аскеер“. А какво се случва с „Приятно ми е...“ вече знаете, макар че в деня на предпремиерата Ива така се стресира, че е на път да я отмени. Очаквала е в салона да има трима души и половина, а се събират 200. Тресе я страх, но в крайна сметка излиза на сцената, казва „Добър вечер“ и...не си спомня нищо друго освен как ръцете й в джобовете на панталона треперят. Свестява се чак когато представлението свършва и публиката става да я аплодира на крака. Очаквала ли е подобен отклик? „Не искам да звуча като езотериката на сп. „Осем“, но този спектакъл беше нещо, което знаех, че трябва да направя. Още преди 20 години, в зората на Интернет, сме си писали със Стоян Радев имейли, в които му разказвах за Италия. А той ми отговаряше: „Ивче, по-хубав театрален текст не съм чел напоследък“. Оттогава започнах да събирам идеи“, казва тя. Много по-късно изпраща готовия текст в Театър 199 и след 6-7 месеца оттам й отговарят, че са го харесали...

...А на наградите „Златен кукерикон“ преди дни самата Татяна Лолова, носителка на отличието за цялостно творчество, посвещава 10 минути възторзи в речта си на Ива. За да разберем какво е за нея Татяна, Ива обяснява: „Като бях малка, щом Татяна Лолова се появеше на екрана, нашите викаха „Ивчееее!“ и целият живот у нас спираше. А аз започвах да повтарям пред телевизора всяка дума, която тя произнасяше“. Ето една още неразказана история, която може да намери място в следващата пиеса, нали?...