П роза, която опиянява. Така водещият Драго Симеонов определи „Сливовиц“ - втория роман на писателката Катерина Хапсали, която освен още една суперуспешна белетристична творба, „Гръцко кафе“, има зад гърба си и почти 25 години журналистическа практика.
Проза, която опиянява. Така водещият Драго Симеонов определи „Сливовиц“ - втория роман на писателката Катерина Хапсали, която освен още една суперуспешна белетристична творба, „Гръцко кафе“, има зад гърба си и почти 25 години журналистическа практика.
Новата книга, която бе изчерпана на няколко ключови за литературните фенове места в столицата часове след излизането си, бе представена премиерно в Клуб 1 на НДК. Откъси от нея четоха двама любими актьори – Койна Русева и Руси Чанев, а събитието бе уважено от почитатели от цялата страна.
Както в „Гръцко кафе“, и в „Сливовиц“ има балканска нишка – сръбска, която отвежда чак отвъд Океана. В новия американец Боб Спанич, потомък на голям род от бивша Югославия, главната героиня – българката Александра, намира своя „дом на сърцето“ – едно истинско приятелство, в което й е уютно. След раните от нещастни любови, домашно насилие, проблеми с алкохола, самота, страхове и плахи надежди... За разлика от първия роман, който е до голяма степен автобиографичен, този е много по-“писателски“, а образът на Боб (Бобан) е вдъхновен от приятел журналист, който би бил горд, че някой в далечна България му е посветил книга, разкри Катерина Хапсали. „В „Сливовиц“ съм отворила не една, а много кутии на Пандора, давам си сметка. Има сюжетни линии за няколко романа“, каза тя и увери, че символично е промила и превързала с утеха раните, които е разчовъркала с произведението.
„Всички сме неочаквани ангели за някого. И ние самите също имаме ангели в тези студени постмодерни времена“, отбеляза авторката и добави, че за нея и Койна Русева е ангел. „Докато пишех „Сливовиц“, момичето Александра ми говореше с нейния глас. А Руси Чанев е легенда и дори не съм си представяла, че един ден ще чете откъси от романа“, довери Хапсали по време на премиерата. И призна още, че това, което читателите държат в ръце, е втората версия на романа: „Убих първата, защото макар и сръчна, нямаше душа“, изповяда се Катерина Хапсали. След много душевни перипетии, нейната героиня в крайна сметка избира да върви от светлата страна на живота.
След официалното представяне на книгата, което бе посетено от не по-малко от 200 ценители на доброто четиво – преобладаващо дами, пред писателката се изви дълга опашка за автографи. А чакането на ред бе подгрято с чашки автентична сливовица.
Монитор
