В ъзрастен актьор се явява на прослушване след 7-годишно отдръпване от сцената. Това е амплоато, в което големият Стефан Мавродиев посреща 75-годишнината си в Младежкия театър със спектакъла по пиесата на германския драматург Танкред Дорст (1925-2017) „Аз, Фойербах“. Режисьор е Владимир Люцканов.
Възрастен актьор се явява на прослушване след 7-годишно отдръпване от сцената. Това е амплоато, в което големият Стефан Мавродиев посреща 75-годишнината си в Младежкия театър със спектакъла по пиесата на германския драматург Танкред Дорст (1925-2017) „Аз, Фойербах“. Режисьор е Владимир Люцканов.
А г-н Фойербах тук не е забележителният философ, издигнал тезата „Като мислещо същество аз съм всички хора“, но допирни точки все пак има: той е малкият човек, напомнящ за всички чувствителни неудачници, по една или друга причина изпаднали от коловоза...
...Известният режисьор Летау се е заинтересувал от артиста и той носи с достойнство старомодния си костюм към срещата в комплект с куфарче със стари рецензии за отминала слава . Но срещата се бави и с Фойербах от немай къде се заема асистентът на корифея (чаровният Ахмед Юмер). В изповедта на героя, към която младият помощник-режисьор почти не проявява любопитство, в задъханото изпълнение на Стефан Мавродиев
звучи полифония от гласове
– опитност , разочарования, горчивина, накърнено его, старческо самомнение, интелигентна ирония към света, от който вече не е част, и отчаяна нужда да получи ролята, да продължи да бъде Артист. „Това е моето пространство, тук дишам“, ще каже той. А защо толкова дълго го е нямало?... Мавро представя всички тези състояния на своя персонаж със страст, стигайки от комедийното до ръба на трагичното. Но сякаш събеседникът на неговия Фойербах (безразличен и на моменти присъстващ по-скоро задочно, тъй като актьорът сяда сред публиката, зад гърбовете на много от зрителите) е по-загрижен за кучето, което трябва да му доведат, навярно за нуждите на някой спектакъл. В крайна сметка то не се появява, мярка се само водачката му в лицето на дребничката актриса Живка Ганчева. Асистентът не е чувал за стария артист, той пък веднага го „дешифрира“ като не много обещаващ в професията... Но двамата все пак ще имат и кратки мигове на човешко докосване.
Стефан Мавродиев има творчески тренинг с подобни „кастинги“ – в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек под режисурата на Ивайло Христов, където играеше редом със състудентите си Илия Добрев и Марин Янев. Сега е почти съвсем сам на сцената – „Аз, Фойербах“ е по същността си моноспектакъл: присъствието на асистента е повод за него да излее изповедта си, а собственичката на кучето – за цвят... И двете пиеси на свой ред се родеят по своеобразен начин с Бекетовата „В очакване на Годо“. В „Аз, Фойербах“ (написана през 1986) режисьорът е Годо, но в по-широк смисъл може да бъде и всеки друг, който гледа напразните човешки усилия безмълвен отгоре, който все не идва или, ако ни удостои, ще е съвсем за кратко... Такава е съдбата на малкия човек в недружелюбния свят. Но пък:
„Аз винаги съм имал милостта на публиката“
ще каже още героят на Мавродиев. С този спектакъл актьорът, който винаги е имал симпатията ни, получава аплодисменти не по милост, не от уважение към възрастта. Този 75-годишен ветеран, който близо час и половина човърка изстрадалата си актьорска душа на ръба на катарзиса, има искреното възхищение на публиката и нейния дълбок поклон за отдадеността.
Сценографията за спектакъла е на Венелин Шурелов, музиката – на Петър Дундаков. Второто премиерно представление е на 22 март.
Монитор
