0

- Д-р Гълъбова, в последните години се заговори за burnout, за все повече засегнати хора и в България. По какво човек може да забележи, че изпепеляването се задава?

- Д-р Гълъбова, в последните години се заговори за burnout, за все повече засегнати хора и в България. По какво човек може да забележи, че изпепеляването се задава?

- Вurnout, т.е. изпепеляването, не фигурира в класификатора на болестите. Това е по-скоро, комплекс от психологични компоненти, да ги наречем симптоми, които се развиват при упражняването на някои професии. И световните, и българските изследвания показват, че най-засегнати са хората, заети в т.нар. помагащи професии – лекари, медицински сестри, учители, пожарникари, полицаи и социални работници. Към упражняващите ги има високи обществени изисквания, защото съответните сфери са националната сигурност на една държава. Проблемът в България е, че обществените изисквания се разминават с възможностите, които дава обществото на хората с тези професии да работят качествено и както трябва. От друга страна, стои обществената оценка. Както е известно, в нашата страна тя е твърде ниска към тези професии. Към това се включва неудовлетворителното заплащане и намаленото доверие в институциите, отговорни за тези професии. В България стана норма да се бият лекари и медицински сестри – нещо недопустимо другаде. От социалните мрежи също насаждат негативно отношение към някои професии. От там се излива омраза към учители, лекари, социални работници... Това са все неща, нагнетяващи негативизъм към хората от тези професии. 90% от работещите ги са хора, които са се посветили на тази работа. Когато насреща си те получават толкова много хули, обиди и омраза, а в същото време не могат да бъдат стриктни, помагащи и съпричастни към другите, се стига до синдрома на професионалното изпепеляване.

- Какво представлява то?

- Това е комплекс от емоционално, физическо и психическо изтощение. Хората, засегнати от него, стават по-безчувствени, дори понякога арогантни в упражняването на своята професия. Те не могат да се справят със задачите си и те стават все по-трудни за тях. Заедно с това расте непукизмът от несправянето със задачите. Стига се до нежелание да се ходи на работа. Всичко това води до проблеми в семейството и в приятелския кръг, а накрая и до депресия, ако не се вземат мерки. Важно е да се подчертае, че синдромът на професионалното изпепеляване и депресията са различни неща – при нея човек чувства. Засегнатите от burnout са емоционално опустошени, не ги интересува нищо.

 - Вярно ли е широко разпространеното мнение, че депресиите зачестяват през есента?

- Да, така е. Депресивните състояния и промяната в психиката са налице при смяната на сезоните. Затова и има пик на обострянията на всякакви психически разстройства през пролетта и през есента.

- Науката има ли обяснение на какво се дължи тази сезонност?

- Психическите разстройства, включително и депресиите, са полифакторно обусловени заболявания. Затова и отговорът на какво се дължат те не може да бъде еднозначен, тъй като влияещите фактори са много. В комбинация те водят до повишаване на броя на депресивните състояния през есента и пролетта. Разбира се, слънцегреенето е един от тях, но не е само той, особено когато говорим за депресии с билогичен характер, т.е. тези, които не зависят от външните фактори.

- Може ли да бъде избегната депресията? Могат ли хората, податливи на подобни състояния, да направят нещо срещу тях?

- Да, могат, но тези, които знаят, че са податливи. Тези състояния обаче са изненадващи, могат да връхлетят абсолютно всеки, включително и много силните и борбените също могат да бъдат повалени от депресивния епизод. От него никой не е застрахован. Могат да се направят някои неща като профилактика и превенция, но те не дават гаранция, че той няма да ни застигне, защото биологичните депресии не се повлияват от външните фактори. Превенцията е човек да мисли повече за себе си и да се щади по отношение на някои ситуации, което не означава да бъдем несъпричастни и несъчувстващи, добри и помагащи. Хубаво е понякога да поставяме себе си в центъра и да се грижим повече за себе си. Така ще сме по-полезни и на себе си, и на нашите близки. Много важно е да прецизираме кое е важно и кое е по-маловажно, да не гоним само материалното презадоволяване, включително и налагания модел за красота. Не е необходимо да водим постоянно битки със себе си, да правим невъзможното, за да постигнем това, което се „цени” в нашето твърде материално общество. Ако това не го правим, със сигурност ще бъдем по-щастливи, с по-малко депресии.

- Храните, спортът могат ли да помогнат срещу тях?

- Храната трябва да бъде здравословна, но за общото състояние на организма, тя няма да ни помогне срещу тях. Ако имаме и добър двигателен режим, ще имаме здраво и добре сложено тяло, от което ще сме доволни и заради него няма да изпадаме в депресия. Със сигурност всичко трябва да бъде умерено, за да няма прекаляване и в здравословния начин на живот.

- Може ли той да се окаже опасен?

- Да, прекаленото увличане по здравословни режими на хранене или твърде много занимания във фитнеса с цел красота и покриване на стандартите от тв екрана определено могат да доведат до депресии. Това се потвърждава и от практиката. Не бива да се изпада в увличане по строг здравословен хранителен режим само защото така правят другите и така е модерно. Напоследък много хора се увличат по тези неща, за да не отпаднат от мнозинството, но същевременно нито обичат фитнеса, нито са им вкусни киноата и чията. Те бленуват за кебапче с пържени картофки и бира, но модата не го позволява. Така човек не е себе си и това може наистина да го вкара в депресия.