Б лизо 2000 плавателни съда по цялото поречие на Дунав са били поразени по време на двете световни войни. Историите събира един от най-големите изследователи на дунавското корабоплаване - австриецът Ервин Хауке, а за съдбата на повредените български съдове му помага русенецът инж. Николай Генчев.
Близо 2000 плавателни съда по цялото поречие на Дунав са били поразени по време на двете световни войни. Историите събира един от най-големите изследователи на дунавското корабоплаване - австриецът Ервин Хауке, а за съдбата на повредените български съдове му помага русенецът инж. Николай Генчев.
През Първата световна война около 350 са плавателните съдове – кораби, шлепове, понтони, платформи, които са били взривени, потопени, бомбардирани, попаднали на мина, обстрелвани или взети като плячка. Според Хауке през Втората световна война броят им е много по-голям – около 1600.
„Русе“ е първият кораб на Параходство „Българско речно плаване“, който е пострадал през Втората световна война. Тогава съюзническите авиации хвърлят огромно количество мини по Дунав, за да попречат на германците да се движат по реката“, разказа пред „Монитор“ инж. Генчев, който също е голям познавач на дунавското корабоплаване и е работил дълги години в Параходство „Българско речно плаване“.
В онези времена корабът „Русе“ е гордост за българския флот. Той е един от четирите съда от т.нар. Регенсбургска четворка – най-модерни и бързи за времето си кораби, построени през 1940 г. в корабостроителницата „Кристоф Рутхоф“ в Регенсбург. Имали са три товарни хамбара с люково закритие, като средният е бил хладилен. На България е предаден първо „Русе“, а след това корабите „Видин“, „Лом“ и „Свищов“.
На 30 април 1944 г. при изпълнение на редовен рейс „Русе“ се натъква на мина на около 100 км от Будапеща и потъва. Загиват четирима души от екипажа.
Същата съдба сполетява и българския кораб „Княз Симеон“, който е един от трите модерни пътнически кораба (другите са „Цар Борис III“ и „Царица Йоана“ – б.а.), построени в Будапеща през 1941 г. в корабостроителницата „Обуда“. Той се натъква на мина на 1 май 1944 г. в района на Оряхово и потъва. Загива една пътничка, а други 30 са ранени.
„И двата кораба са извадени и след ремонт влизат отново в експлоатация. „Русе“ е в състава на параходството до 80-те години, след което е бракуван. „Княз Борис“ пък е изваден от дъното на реката през октомври 1946 г., ремонтиран е в Русенската корабостроителница и му е дадено ново име – „9 септември“. През 1951 г.на борда му възниква пожар. Ремонтиран е отново и е прекръстен на „Димитър Благоев“. На този кораб работих като механик от 1975-а до 1977 г.“, продължава разказа си инж. Генчев.
Той е събрал данни и за други поразени плавателни съдове. През Първата световна война е бомбардиран влекач на Нацол Попов – богат търговец на зърно, който имал собствени кораби и шлепове, с които извършвал търговия от Галац до Виена. През 1918 г., един месец преди да завърши войната, е поразен българският кораб „Зора“ край Лом. На 16 декември 1916 г. румънската артилерия обстрелва шест шлепа и два понтона в района между старата речна гара и корабостроителницата в Русе. Съдовете потъват, но после са извадени.
Преди да избухне Първата световна война – на 2 юли 1913 г., са потопени умишлено почти всички плавателни съдове на Дунавската флотилия, сред които миноносците „Симеон Велики“, „Христо Ботев“ и „Васил Левски“, транспортната яхта „Александър Първи“, парните лодки „Любен Каравелов“ и „Стефан Караджа“, шлепове и понтони, за да не попаднат в ръцете на румънците по време на Междусъюзническата война. След края на конфликта са извадени.
„На дъното на реката лежат плавателни съдове, озовали се там през различни исторически времена по много причини – заради бойни действия, инциденти, умишлено потопяване. Не знаем колко са, но при ниски води Дунав разкрива част от тайните си“, казва инж. Генчев. При маловодието през 2003 г.в района срещу остров Люляка край Русе се показали останките на дървена турска гемия на около 200 години, които после реката пак скрила.
Монитор
