0

П острадалият има право да претендира за обезщетение при трудова злополука и да получи такова от работодателя, дори да няма застраховка. Условието е злополуката да е довела до временна неработоспособност (болничен) или трайно намалена работоспособност (инвалидизация) 50 и над 50 на сто.

Пострадалият има право да претендира за обезщетение при трудова злополука и да получи такова от работодателя, дори да няма застраховка. Условието е злополуката да е довела до временна неработоспособност (болничен) или трайно намалена работоспособност (инвалидизация) 50 и над 50 на сто.

Ако лицето е починало вследствие на злополуката, право на обезщетение имат неговите наследници. Това обикновено са деца и съпруг/а.

Обезщетение може да се иска и от лице, което е живяло на съпружески начала с починалия, както и от деца, които не са били осиновени, но са били част от домакинството - например деца от предходен брак, които са приемали починалия работник или служител като свой родител. Най-често такива случаи са с малолетни деца, отгледани от пострадалото лице вместо от биологичния си родител.

Размер на обезщетението при трудова злополука

Ако пострадалият е получил плащане по застраховка ,,Трудова злополука’’ и тя е била за сметка на работодателя, обезщетението от работодателя се намалява със съответната сума, изплатена по застраховката.

Работодателят носи отговорност и дължи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания на служителя, както и за имуществените такива – разходи за лечение, лекарства, медицински консумативи, разлика в заплатата и обезщетението от НОИ и други.

Работодателят дължи обезщетение включително за пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Ако вследствие на злополуката служителят или работникът остане трайно неработоспособен, работодателят дължи обезщетение до навършването му на възраст за пенсиониране. Тоест дори служителят - работникът да получава пенсия за инвалидност, работодателят е длъжен да му изплаща обезщетение за разликата от отпуснатата му пенсия и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение.

Важно е да знаете, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда “по справедливост”, което е субективно понятие.

Всеки казус е индивидуален и размерите на изплатените обезщетения по различни случаи могат съответно много да варират. Преди същинския процес и разглеждане на евентуално обезщетение обаче злополуката първо трябва да бъде призната за трудова при определена процедура.