А рхеологически разкопки на крепостта с един от най-добре запазените средновековни замъци по българските земи – замъка на свищовската крепост Калето на хълма Чуката край Дунава, започват на 15 май и ще продължат месец. Работите са изцяло финансирани от Община Свищов, която е отделила 30 000 лв. за целта.
Археологически разкопки на крепостта с един от най-добре запазените средновековни замъци по българските земи – замъка на свищовската крепост Калето на хълма Чуката край Дунава, започват на 15 май и ще продължат месец. Работите са изцяло финансирани от Община Свищов, която е отделила 30 000 лв. за целта.
Това разкри на пресконференция днес проф. Николай Овчаров, поканен от Регионалния исторически музей в града да оглави археологическия екип, който ще действа на място. Около средата на ХV в. влашкият владетел Влад Цепеш, известен като граф Дракула, повежда война с османците, преминава Дунава в посока юг и подлага крепостта на продължителна обсада. Именно тогава замъкът става негова резиденция, изтъкна Овчаров.
Частични разкопки на крепостта и замъка са започнати още в 1961 г. от археолога Въло Вълов, който обаче ни е завещал една-единствена статия за тях. Но двете забележителности са
добре документирани отпреди векове
благодарение на оживеното корабоплаване по реката. Едно от първите свидетелства е ранна хроника на османските завоевания от средата на ХV век, написана 50-60 години след събитията. От нея става ясно, че в периода 1388-1393 г. Иван Шишман прави опит да отвоюва от нашествениците североизточните български земи и успява да си върне Шумен. В отговор османците започват методично да превземат крепостите ни по Дунава, като повечето се предават, за да се спасят от опустошаване. Гарнизонът в Свищовската обаче оказва яростна съпротива. В хрониката „Огледало на света“ османският летописец от ХV-ХVІ век Мехмед Нешри отделя на обсадата на крепостта и защитата на замъка 15 реда – повече, отколкото на падането на престолнината Търново. Свищов се предава едва когато бранителите свършват припасите и водата. Проф. Николай Овчаров ще предложи в града да се издигне паметник на неизвестния по име войвода, удържал дълго време напора на пълчищата.
През 1461 г. унгарският крал Сигизмунд и влашкият войвода Влад Цепеш се съюзяват срещу ислямските завоеватели. Писмо на Влад до Сигизмунд от следващата година документира обсадата на града и превръщането на замъка в негова временна резиденция, разказа проф. Овчаров. Писмени свидетелства от средата на ХVІІ век описват
Калето със 7 кули с дървени покриви
няколко топа и град с близо 300 къщи наоколо. По време на Руско-турската война 1806-1812 г. при отстъплението си руската армия, според някои източници, взривява крепостта, но други, както и гравюри от ХVІІІ век, опровергават това: тя е била само опожарена и покривите – унищожени.
Разкопките от 1961 г. се натъкват на крепостни стени, запазени на места до 7 м височина. През вековете Калето няколко пъти преминава от християнски в османски ръце и обратно и под калдъръма в двора, положен от завоевателите, археолозите се натъкват на български пласт с монети от ХІV век. Целта в предстоящия археологически сезон е навлизане в българския пласт и разкриване на 7-те кули, каза Овчаров. Според него има възможност и за известно надграждане на крепостните стени, защото подробни гравюри показват точно как са изглеждали. Хълмът Чуката е в центъра на града, ето защо е пощаден от иманяри, от него се разкрива чудесна гледка и има всички предпоставки да стане център на културно-историческия туризъм в региона.
Монитор
