П роизводството на българския пипер позорно стигна дъното. Миналата година реколтата е била най-слаба от 100 години насам. Тази засега отбелязва 10% ръст в производството спрямо 2018 г. Българският пазар е един от най-ненаситните в консумация на чушки. Защото изяждаме около 320 хил. т годишно пипер.
Производството на българския пипер позорно стигна дъното. Миналата година реколтата е била най-слаба от 100 години насам. Тази засега отбелязва 10% ръст в производството спрямо 2018 г. Българският пазар е един от най-ненаситните в консумация на чушки. Защото изяждаме около 320 хил. т годишно пипер.
Но от тях внасяме 280 хил. т. А последната десетилетка на осемдесетте години на 20-и век сме били лидери в производството на пипер на глава от населението в света. Това гневно констатира пред „Телеграф“ Георги Василев, гл. секретар на Асоциация „Български пипер“.
Сбъркана схема
За справка Георги Василев се занимава от тридесет години с производство и продажба на пипер, познава международните пазари и търгува с българския продукт. Причината? Безнадеждно объркана схема в производството и политиката на пазара по отношение на българските зеленчуци въобще.
Стари лаври
За пипера се говори, и той е малко по-добре от доматите например, защото съществува Асоциация „Български пипер“, изтъкна браншовикът. Преди 1989 г. страната не само е имала гарантирани пазари. Тя е произвеждала продукта с ниска себестойност и високо качество. А това е включвало приложение на научни постижения. Днес си имаме един институт за производство на семена „Марица“, който е застинал на ниво 1989 г. В същото време светът върви напред в технологично отношение с бързи темпове, аргументира се Василев.
Причини
Браншовикът изтъкна няколко основни причини за срива на зеленчукопроизводството и в частност производството на пипер.
На първо място постави политиката на импорт. Според него в страната ни е много по-изгодно да се внасят плодове и зеленчуци, отколкото да се изнасят. Импортът има интерес да потиска националното производство. Така е, защото от него по веригата печелят не само търговците, а и чиновници. Като друга съществена причина той посочи валутния борд. Невъзможността да се отчита инфлацията всъщност помага на импорта и държи застинала цената за 1 кг чушки например, които получава градинарят. Трета причина той посочи отношението на държавата и респективно министерство на земеделието. Неговите вини са, че няма отдел, който да се занимава с експортна политика.
Не борси, а тържища
Другата вина е, че в страната няма истински зеленчукови борси, а тържища. Въпреки че се наричат борси, техните функции не са такива, изтъкна Василев. Показател за това е, че няма справедливо регулиране на цените в различните части на страната на един и същи зеленчук за един ден. Така едно качество пипер в София на т.нар. борса може да струва 10 лв. например, а в другия край на страната 2 лв.
Без изгода
Тези т.нар. борси според него всъщност източват земеделските производители. С различни такси на входа и изхода и накрая, излизайки от там, те си дават сметка, че няма никаква сметка да си продават продукцията по тези места, където са в неравна конкуренция с импортните зеленчуци.
Субсидии за статукво
Каква работа върши обвързаната подкрепа на зеленчукопроизводителите? Никаква, е отговорът на Георги Василев. Практически няма такава, защото в момента, в който градинарят излезе на полето, още в самото начало трябва да е вкарала 600 лв. в декар пипер, а субсидията е 120 лв. Когато поставяме въпроса пред земеделското министерство за по-високи помощи, за да увеличим количеството на реколтата, ни се отговаря следното. „Изобщо ЕС и МЗХГ не са заинтересовани да се увеличава производството на зеленчуци в България“. Дават се субсидии за подкрепа на доходите на земеделските производители, с цел да не се произвежда повече. Ако произведем повече от годината на влизане в ЕС, ще ни спрат субсидиите. Така излиза, че се дават пари, за да се поддържа статуквото.
Полша
На фона на тези обяснения звучи прелюбопитно какво се случва в една Полша, която също е член на Европейския съюз. „Аз познавам Полша отлично, преди 50 г. поляците научиха какво е домат. В момента произвеждат 400 хил. т пипер и 4 млн. т домати. Полша от нас купуваше 100% домати и пипер. Сега продава домати и пипер в 37 държави“, разказа Георги Василев.
Езикът на числата
По данни на министерство на земеделието през юли в страната са произведени едва 6964 т пипер, докато вносът от съседните Турция, Гърция и Македония надхвърля 7551 т. Така се покрива вътрешното потребление от малко над 13 хиляди тона, сочи анализът за юли т.г.
През 2016 г. производството на сладък и лют и пипер е стигало 72 хил. т годишно. Така през 2019 г., ако умножим произведените за месец 6964 т в идеалния вариант по четири, които са основните месеци за реколтата от пипер, означава, че реколтата за 2019 г. ще стигне едва около 28 хил. тона. Или за четири години производството главоломно е сринато.
От най-богатия станахме най-скучния пазар в ЕС
Най-скучният пазар на пипер в Европа е българският. Произвеждаме основно капия, а трябва да имаме поне 50 вида сортове, дори 100. Това със съжаление констатира Георги Василев, главен секретар на асоциацията на пиперопроизводителите в България. Той търгува на международния пазар от 30 г. и изнася български пипер за 15 страни. Една от основните причини според него е лютелиският подход в производството на пипера. Производителите твърдят, че им искат капия и ние произвеждаме 98% капия. Къде е тривърхият ни пипер долма, няма ги и другите сортове.
Монитор
