Ф ондация „Ванга“ организира скромен помен на гроба на пророчицата Ванга, която почина на 11 август 1996 г. Тя се беше превърнала в легенда още приживе, а днес, почти четвърт век след кончинати й, продължава да живее в разказите на очевидците.
Фондация „Ванга“ организира скромен помен на гроба на пророчицата Ванга, която почина на 11 август 1996 г. Тя се беше превърнала в легенда още приживе, а днес, почти четвърт век след кончинати й, продължава да живее в разказите на очевидците.
Ето какво разказва Фимка Михайлова от Петрич. Нейната майка Кристина, родена през 1916 г е била съседка на баба Ванга в родната им Струмицаа. Ето какво си спомня тя:“ През 1972 г. спах в къщата на Ванга в Петрич. Седяхме до късно, и по едно време я питам: „Тетка Ванге, кога започна да предказваш? „Седя си през1941 година на тремчето – й отговорила пророчицата - и изведнъж виждам през портата влиза човек на бял кон. Идва до мене и ми казва. Аз съм свети Йоан Златоуст. След кратко време ще стане война, желязо ще се топи. А ти ще казваш и за мъртви, и за живи. Не се плаши, аз ще бъда до тебе. Извади от пояса една книга, скъса един лист, прегъна го няколко пъти, наведе се от коня и ми го бутна тука, в пазвата. След това започнах да сънувам, както ти сега сънуваш. Някой е болен и насън ми идва: “Иди кажи на тия да направят така и така... Ке оздравее!” Как да ида да кажа, знаеш ли ние какви сиромаси бяхме? Ще кажат: тая сега се прави на гледачка, иска за пари да дойде. Срам ме е. През нощта пак сънувам. И отивам и казвам: направете това и това. И хоп — оздравее човекът!“ Тогава почнали да вземат мъжете в запас. Баща ми също са го взели запас, два месеца го е нямало. Майка ми е била бременна с мене. Ванга й казала: „Кристино, до два месеца ке си дойде!“ Така и станало.
Баба Ванга обичала да разказва
защо точно на Рупите е избрала да си направи къщичка
„Тук е имало град който, носел името на дъщерята на местен владетел -Струмица. Един ден градът бил нападнат от многобройна татарска армия, но смелите му защитници не се предавали. Струмица се качила на покрива на красивия си дом, за да наблюдава битката, и съзряла младия предводител на татарите. На часа се влюбила в него и пожелала да го види отблизо. Излязла от града по един таен проход и приближила до татарския предводител. Отблизо той й се сторил още по-красив. Без повече да мисли, издала тайния проход и само за броени минути татарите нахлули в града и го превзели. Много от хората били посечени, а баща й пленен. Когато разбрал какво е сторила дъщеря му, той я проклел - когато умре, и земята да не приема тялото й и да го изхвърли седем пъти, а душата й да не намери никога покой.“ Ванга разказваше, че наистина на края на града на хълма има от отколешни времена издълбани седем стъпала, за които местните хора разказвали, че това са следи от гроба на Струмица, която била изхвърляна от земята седем пъти. „След години, продължава Ванга, по време на турското робство хората виждали вечер на небето ангел с огромни крила, който със силен глас им казвал, че ще издържат и да не се отчайват, защото свободата била близо. Този ангел според старите хора бил духът на прокълнатата Струмица, която по този начин изкупвала греха си от грозното предателство и наистина нямала покой.“
Всяка година, на Петковден (14 октомври), Ванга е
давала трапеза и е събирала стотици гости
Ето как тя е тълкувала произхода на този празник:
„На този ден преди хиляди години е изригнал вулкан. Под огнената лава е бил погребан голям град и хиляди невинни хора. Те били високи, едри и се обличали в дрехи тънки и блестящи като станиол. Били много просветени. Реката, която течала през града, била златоносна и всяко новородено дете го потапяли във водите й. Градските порти били украсени с големи позлатени крилати животни. Тук на това място имало три големи храма – „Света Петка“, „Света Богородица“ и „Свети Пантелеймон“. Горещата бездна, която погълнала това селище, сега ни изпраща топлите си минерални извори, за да се лекуваме. Това са въздишките на невинно загиналите хора. Да тачите този ден, да отдавате почит на всички загинали през всички времена,“ завещала пророчицата.
Църквата на пророчицата е наследник на трите храма
Според Ванга там, където е нейната къщичка, е центърът, който свързва трите храма от древността времена. Затова тя пожела там да се издигне църква с името на Света Петка Българска. „Белият храм“„на Ванга в Рупите бе изграден само за две години. Той е построен изцяло са дарения от хора, получили от пророчицата надежда за спасение, изцеление и утеха. Храмът е бял и красив- отворена врата към хората от целия свят и място, създадено за умиротворение и пречистване с името на Света Петка Българска.
В творческият екип за реализиране на идеята са архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов. Безвъзмездно работи и художникът Светлин Русев, поканен лично от Ванга. Той е автор на големия стенопис от предверието, с образи на хора, взети от реалния живот, такива, каквито сама Пророчицата е настоявала да бъдат. Хора болни, угрижени, страдащи, отчаяни - Божии чеда, търсещи Път и Спасение.
Този нетрадиционен подход при изографисването предизвиква сериозни канонични спорове. Но в крайна сметка, църквата е осветена през 1994г. от тогавашния Неврокопски митрополит Натанаил. В близост до храма е гробът на Ванга и бялата камбанария, а зад него- скромен комплекс за престой, кръщенета и помени. Поклонниците могат да посетят и къщичката, в която тя прекарва известна част от живота си.
Монитор
