Н а 30 януари църквата почита паметта на Свети Три Светители – Свети Василий Велики, Свети Григорий Богослов и Свети Иоан Златоуст. Както и на свещеномъченик Иполит, папа Римски и на Свети благоверен цар Петър Български.
На 30 януари църквата почита паметта на Свети Три Светители – Свети Василий Велики, Свети Григорий Богослов и Свети Иоан Златоуст. Както и на свещеномъченик Иполит, папа Римски и на Свети благоверен цар Петър Български.
Като въздава равночестна прослава на Светите три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.
Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".
Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски, който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.
За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
Римския папа Свети Иполит
се знае, че бил ученик на Свети Ириней Лионски мъченик.
През IV век Иполит Римски бил вече почитан светец в Рим.
Той бил бележит учен, многостранен писател, с благороден характер. През време на папа Виктор (189-198 г.) той заемал видното положение на архидякон.
Той умира като римски папа в 235 година на остров Сардиния, където бил заточен от император Максимиан Траканин (235-238 г.). Мощите на Свети.Иполит били прибрани в Рим през 236 година.
Творенията му се запазили на Изток в гръцки, арабски и грузински преводи, а в Рим те били забравени, както и историята на неговия живот. Много новооткрити негови съчинения в различни преводи и от разни времена изясняват образа на този бележит църковен йерарх, който през IV век бил вече почитан светец в Рим
Свети благоверни цар Петър Български (927-969 г.)
е син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя Свети цар Борис-Михаил.
Старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след смъртта му. Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.
Монитор
